Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Гласовете се приближиха и Ру разпозна, че речта е от Новиндус. Луис кимна и стисна камата.
Тропотът на приближаващите коне накара Ру да се присвие до стръмния бряг. Гласовете се усилиха.
— Виж тези следи в калта. Изглеждат съвсем пресни.
— По-тихо. Да ни чуят ли искаш?
Първият ездач подмина завоя и каза:
— Когато почнеш да ми плащаш, тогава ще ми заповядваш, смота…
Ру скочи, замахна и го повали.
Конят изцвили и побягна нагоре по дерето покрай Луис.
— Какво каза? — обади се другият ездач.
Ру видя кама на колана на падналия, издърпа я и я хвърли на Луис. Въпреки цялата си умора и слабост Луис все пак успя да захапе своята кама и без грешка хвана хвърлената му.
Подхвърли я във въздуха, хвана я за върха и я метна в секундата, в която вторият ездач зави.
— Ей! Попитах те… — почна мъжът — и в този момент острието се заби в гърлото му.
Ру го свлече от седлото, пусна го до първия, плесна коня по задницата и го отпрати след другия към Карли, Хелън и децата.
После даде знак на Луис и двамата се върнаха при тях.
— Ще дойдат всеки момент — каза Ру.
— Какво ще правим? — попита Карли.
Ру посочи високия десетина стъпки скалист бряг.
— Качваме се горе. Не могат да ни проследят.
И без да чака, се закатери нагоре. Щом се качи, зърна другите ездачи между дърветата. Подвикваха си и се чудеха какво ли е станало с двамата. Ру махна на Вилем да се качи и протегна ръце, за да може Хелън, която беше по-висока от Карли, да му подаде Хелмут. Детето нацупи устенца, готово да заплаче, и Ру му каза:
— Моля те, миличко, не сега.
Но щом го взе в прегръдките си, Хелмут нададе жалък рев, сякаш целият страх и умора, които беше изтърпял през тези три дни, изведнъж избликнаха. Луис се обърна и извади камата си, защото само миг след проплакването на Хелмут конниците се развикаха.
Абигейл и Натали изпъплиха по скалите, подбутвани от майките си. Вилем се изкачи без помощ. Луис погледна нагоре и каза:
— Няма да се справя.
— Качвай се! Лесно е.
Луис имаше само една здрава ръка, а точно нейното рамо беше ранено. Той се хвана за един камък, стисна зъби и се изтегли нагоре. После си пое дъх, издиша и се опита да продължи, но без успех. Ру се надвеси и го сграбчи за китката.
— Държа те!
Усети как мишците му се изпънаха, когато приятелят му увисна безпомощно, като мъртва тежест. Останал почти без дъх, Луис изпъшка:
— Пусни ме. Няма да мога.
— Можеш, по дяволите! — каза Ру и дръпна здраво, макар да разбираше, че силата му няма да стигне да го издърпа.
Луис се помъчи да се изкатери, напредна малко и в този момент конниците се появиха.
— Ето ги! — извика един.
— Пусни ме! — каза Луис. — Бягайте!
— Не! — извика Ру и се обърна към Хелън и Карли. — Спасявайте децата!
Ру задърпа, Луис се напъна — и един конник приближи с изваден меч.
— Копелета такива! Вие ли убихте Миква и Тугон? Сега ще…
Профуча стрела и го изхвърли от седлото, втора улучи конника зад него и също го свали.
Две яки ръце се пресегнаха до Ру, хванаха Луис за китките и с лекота го вдигнаха през ръба на скалите. Ру се обърна и видя едно странно, нечовешко, но красиво лице. Елфът се усмихна и каза:
— Май сте загазили, страннико.
— Може и така да се каже — отвърна Ру, отпусна се на лакти и задиша задъхано. Появи се още един елф. Ру размърда лявата си ръка и рече:
— Не знам колко още щях да издържа.
Един мъж в черна туника, застана до елфа и Ру видя една много позната усмивка.
— Ако вие не сте най-жалките бегълци, които съм виждал, значи нищо не знам.
Луис се ухили.
— Джедоу! Радвам се да те видя. — И припадна.
— Какво му е? — попита Джедоу Шати и коленичи до стария си съратник от кампанията в Новиндус.
— Ранен е в рамото — каза Ру. — И то лошо.
— Можем да го оправим — каза елфът. — Но най-напред да ви отведем оттук с децата.
Ру стана и се представи:
— Рупърт Ейвъри.
— Аз съм Галайн — каза елфът. — Тръгнал съм да занеса съобщение на вашия генерал Грейлок.
— Генерал? — възкликна Ру. — Колко бързо се менят нещата.
— Повече, отколкото подозираш — каза Джедоу. — Давай сега да се махаме оттук. После ще говорим.
— Колко сте тук? — попита Ру, докато вървеше зад Джедоу и Галайн.
— Шестима елфи от двора на кралицата плюс един взвод. Това означаваше десет отделения от по шестима души всяко.
— Те къде са?
— На половин миля оттук — отвърна Джедоу. — Нашите приятели имат забележителен слух и ни казаха, че тук има конници, затова реших да проверя как стои работата. — Сложи ръка на рамото на Ру. — Ние сме на път за Рейвънсбърг. Нещо против да дойдете с нас?