Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Тръгна към предния портал, към отблясъците на огъня и изстрелите. От време на време виждаше по някоя фигура да пробягва през пространството между сградите или да се стрелва зад тъмните ъгли, преследвана от групи пазачи и работници; учуди се да види, че работниците му са добре въоръжени. Като че ли бяха надвили разбойниците вътре в завода и сега оставаше да се справят само с обсадата на главния портал. Той видя един хулиган да притичва под една лампа с дълга тръба, с която трошеше поредица от големи прозорци с животинска наслада, танцувайки като горила на звука от счупеното стъкло, докато три плещести фигури не го свалиха да се гърчи на земята.
Обсадата на портала като че ли се оттегляше, сякаш гръбнакът на тълпата беше пречупен. Той чуваше далечните им крясъци, но изстрелите откъм пътя ставаха по-редки, пожарът в портиерското помещение беше потушен, имаше въоръжени мъже по покривите и прозорците, разположени в добре планирана защита.
На покрива на една сграда до портала той видя, щом се приближи, високият силует на човек, който държеше по един пистолет във всяка ръка и, прикрит зад комин, стреляше равномерно към тълпата, като че ли в две различни посоки едновременно, като страж, който пази подходите към портата. Уверените му движения, начинът, по който стреляше, без да губи време да се цели, нехайната му прецизност, която никога не пропуска целта си, го караше да изглежда като герой от легенда за Дивия Запад. Риърдън го наблюдаваше с дистанцирано, безразлично удоволствие, сякаш битката за завода вече не беше негова, но той все още можеше да се наслаждава на вида на компетентност и увереност, с която хората от онази отдалечена епоха някога се бяха борили със злото.
Лъчът на шарещ прожектор удари лицето на Риърдън, и когато светлината отмина, той видя човека на покрива да заляга, сякаш го наблюдаваше. Мъжът махна на някого да го замести и изчезна бързо от поста си. Риърдън тръгна бързо през малкото тъмно пространство пред себе си, но после отнякъде, от една алея, чу пиян глас да вика „Ето го!“, извъртя се и видя две мускулести фигури да идват към него. Видя злобно, лишено от мисъл лице, с уста, отпусната в безрадостен кикот, бухалка в издигащ се юмрук, чу звука от бягащи стъпки, които се приближаваха от друга посока, опита се да обърне глава, но бухалката се стовари върху черепа му отзад, и в момента, когато тъмнината се разцепваше, когато той размахваше ръце, отказвайки да повярва, усети, че слиза надолу, и едновременно с това силна ръка го грабва и спира падането му, чу пистолет да избухва на сантиметри от ухото му, после още веднъж, в рамките на същата секунда, но звукът беше вече слаб и далечен, сякаш беше пропаднал в шахта.
Първото, което осъзна, когато отвори очи, беше чувство за безгранична ведрост. Сетне видя, че лежи на кушетка в модерна, строго елегантна стая, разбра, че това е собственият му кабинет и че двамата мъже, които стоят до него, са лекарят и управителят на завода. Усещаше далечна болка в главата си, която сигурно щеше да е нетърпима, ако си направеше труда да й обърне внимание, усещаше и превръзка в косата си, отстрани на главата. Чувството за ведрост идваше от това, че знаеше, че е свободен. Значението на превръзката и това на кабинета не трябваше да се приемат или изобщо да съществуват заедно — това не беше комбинация, с която човек да живее, това вече не беше неговата битка, не беше неговата работа, нито пък неговият бизнес.
— Мисля, че съм добре, докторе — каза той, вдигайки глава.
— Да, господин Риърдън, за щастие — докторът го гледаше така, сякаш още не беше в състояние да повярва, че това се е случило с Ханк Риърдън в собствения му завод; гласът на доктора беше напрегнат от гняв, преданост и възмущение. — Нищо сериозно, само повърхностна рана и леко сътресение. Но трябва да се успокоите и да си позволите почивка.
— Ще го направя — твърдо каза Риърдън.
— Свърши се — каза управителят и махна към завода през прозореца. — Набихме копелетата и ги изгонихме. Не трябва да се притеснявате, господин Риърдън. Свърши се.
— Така е — каза Риърдън. — Трябва да имате още доста работа, докторе.
— Е, да! Никога не съм мислил, че ще доживея деня, в който…
— Знам. Работете, погрижете се. Аз ще се оправя.
— Да, господин Риърдън.
— Аз ще се погрижа за нещата тук — каза управителят, когато докторът побърза да излезе. — Всичко е под контрол, господин Риърдън. Но това беше най-мръсното…