Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Движеше се с шейсет мили в час по коловозите на черен път към източния портал на завода. Вратата вече се виждаше, когато сблъсъкът на гумите с една канавка изхвърли колата от пътя, на ръба на едно дере, на дъното на което имаше стара купчина шлака. С тежестта на гърдите и лакътя си срещу два тона движещ се метал, той насили с тяло колата да завърши пищящия си полукръг, върна я обратно на пътя и под контрола на ръцете си. Беше му отнело само миг, но в следващия кракът му удари спирачката, разкъсвайки двигателя с внезапно спиране, защото в момента, в който фаровете му бяха преминали през дерето, той беше зърнал длъгнест силует, по-тъмен от сивото на бурените по склона, и му се беше сторило, че краткият бял проблясък беше човешка ръка, махаща за помощ.
Той хвърли палтото си и слезе бързешком по склона, буците пръст поддаваха под краката му, сухите храсти го закачаха, той тичаше и се плъзгаше към продълговатия черен силует, който сега различаваше: беше човешко тяло. Мръсният памук на облаците плуваше пред луната, той виждаше белотата на ръка и рамо, прострени сред бурените, но тялото лежеше неподвижно, без следа от движение.
— Господин Риърдън… — това беше шепот, който се бореше да бъде вик, беше ужасният звук на опит за борба, който се сблъскваше с глас, способен единствено да стене от болка. Не знаеше кое дойде първо, той го усети като един-единствен удар: мисълта, че гласът му е познат, лъч лунна светлина, пробил облаците, спускането на колене при овала на лицето и разпознаването. Беше Дойката.
Той усети ръката на момчето да се сключва около неговата с необичайната сила на агонията, докато гледаше измъчените черти на лицето, побелелите устни, изцъклените очи и тънката струйка от малка, черна дупка на твърде лошо място, от лявата страна на гърдите на момчето.
— Господин Риърдън… Исках да ги спра… Исках да ви спася…
— Какво е станало с теб, хлапе?
— Простреляха ме, за да не проговоря… Исках да предотвратя — ръката му посегна към червения отблясък в небето — онова, което правят… Беше твърде късно, но се опитах… Опитах се… И… още мога… да говоря… Слушайте, те…
— Имаш нужда от помощ. Да те закараме в болница и…
— Не! Чакайте! Аз… не мисля, че имам много време, и… и трябва да ви кажа… Чуйте ме, този бунт… е нагласен… по заповед от Вашингтон… Не са работниците… не са вашите работници… А тия новите, техните момчета, и… доста разбойници, наети отвън… Не вярвайте и на една дума, която ще ви кажат… Това е постановка… една от техните гадни постановки…
По лицето на момчето имаше отчаяно напрежение, напрежението на битка на кръстоносец, гласът му сякаш извличаше живот от някакво гориво, което гореше на неравни изблици вътре в него, и Риърдън разбра, че най-голямата помощ, която можеше да му окаже сега, беше да слуша.
— Те… са приготвили План за обединение на стоманата… и имат нужда от извинение за него… защото знаят, че страната няма да го приеме… и че вие няма да го защитите… Боят се, че това ще е прекалено много за всички… искат просто да ви одерат жив, това е… Така че ще го направят да изглежда така, сякаш морите работниците си от глад… а те са побеснели и вие не можете да ги контролирате… и правителството трябва да се намеси за ваша защита и в името на обществената безопасност… Това е играта им, господин Риърдън…
Риърдън виждаше разкъсаната плът по ръцете на момчето, съхнещата кал от кръв и пръст по дланите и дрехите му, сивите петна от праха по коленете и стомаха му, покрити с борови иглички. В проблясъците на лунната светлина можеше да види ивицата смачкани бурени и влажни петна, която изчезваше надолу в тъмното. Ужасяваше се при мисълта колко дълго е пълзяло момчето и на какво разстояние.
— Не искаха да сте тук тази вечер, господин Риърдън… Не искаха да видите „народния бунт“… След това… знаете как подправят доказателствата… Никой няма да чуе и една вярна история… и се надяват да заблудят страната… а и вас… че действат, за да ви защитят от насилие… Не им позволявайте да им се размине, господин Риърдън! Кажете на страната… на хората… на вестниците… Кажете им това, което ви казах… Под клетва е… Кълна се… това го прави законно, нали? Нали? И ви дава шанс?