Вратата на Абадон

Можеше да е и по-лошо. Доколкото Наоми успя да прецени, докато преглеждаше подаваната от охранителните камери картина, явно Ашфорд не очакваше някой да се приближи до мостика по този път. Беше се окопал отвъд транзитния пункт веднага след като получи сведения за атаката на инженерния отсек. Но в момента нямаше никакви сили в близост до шахтата.

Бика го бе предупредил, че Ашфорд може и да е по-изгубил здрав разсъдък заради напрежението, на което е подложен, но в никакъв случай не е глупак. Той имаше доста успешна кариера като капитан на СВП и вероятно това бе причината Фред Джонсън да спре избора си на него. Холдън не биваше да разчита, че капитанът ще допусне някоя грешка, с която да улесни действията им. Но ако Наоми успее да овладее положението в инженерния отсек, това няма да има особено значение. По времето, когато стигнат мостика, там всички ще спят сладко.

Холдън бе пуснал Радио „Свободна бавна зона“ на слушалките в шлема. Ана и Моника все още обясняваха на флотилията необходимостта от преустановяване на енергийните емисии и от време на време между гласовете им се прокрадваха изстрели. Толкова по-странно звучеше сравнително спокойният глас на Ана. Холдън не можеше да не се възхити и на професионализма на Моника. И поне до момента звукът от стрелбата бе доста тих. Еймъс вероятно скучаеше.

Засега всичко вървеше според предварителния план. Мисъл, която кой знае защо само породи нови опасения в душата му.

Без предупреждение аварийното осветление в шахтата внезапно угасна. Холдън включи светлините на скафандъра, но не забави темпа на изкачване. Хвърляше странна удвоена сянка върху стената, където попадаше светлината от скафандъра на Корин.

— Не съм сигурен дали това означава, че печелим или че губим — промърмори той, колкото да каже нещо.

— Виждам кабината — изсумтя в отговор Корин.

Холдън изви глава нагоре. Дъното на асансьорната кабина бе на стотина метра над тях.

— Там би трябвало да има сервизен люк, който да отворим.

Корин бръкна в торбата, която носеше през рамо, порови вътре и извади малка плазмена резачка.

Холдън завъртя тяло, за да удари с крака дъното на кабината, после включи магнитните подметки. Извървя разстоянието до люка и опита да го отвори, но както предполагаха, той бе заключен отвътре. Без да чака разрешение, Корин се зае да го обработва с резачката.

— Господин Бака, чувате ли ме? — попита Холдън на уговорения канал.

— Проблеми?

— В момента режем люка с резачката. Исках да проверя връзката.

— Всичко е наред — отвърна Бика. — Държим под контрол всички важни системи на кораба, успяхме да изключим лазера и работим по спирането на реактора.

— Все ми се струва, че сме пропуснали нещо — призна Холдън. Резачката на Корин угасна, тя изруга под нос и бръкна в торбата за нова батерия.

— Наоми не може да се добере до системите на мостика. Успели са да ги изолират напълно, а това означава, че май няма да можем да им пуснем приспивен газ.