Вратата на Абадон

— Няма точна информация, сър — отвърна Джойо. — Но разполагаме с видеовръзка.

Мониторът премигна и на екрана се появи образ от инженерния отсек. Около десетина от хората на Ашфорд бяха насочили оръжия към хидравличната врата, която се бе затворила на една трета. Ашфорд неволно се напрегна в опит да разгледа по-добре какво става. Нещо — някакъв дребен предмет — прелетя през екрана и после всичко се озари в бяло сияние. Когато образът се върна, Ашфорд промърмори някаква ругатня.

Въоръжени мъже нахлуха през отвора като изсипващ се в пясъчен часовник пясък. Клариса позна по движенията Джим Холдън, високата фигура зад него принадлежеше на Наоми, която Мелба едва не бе убила. И после, почти в края на групата, беше Карлос Бака. Бика. Шефът на службата за охрана, олицетворение на възмездието за Ашфорд. Крачеше бавно по палубата, краката му бяха пристегнати за механични крайници на механобот и пристъпваше мъчително и неуверено. Един от хората на Ашфорд се опита да стреля, но бе уцелен и тялото му се изви във въздуха като прерязана наполовина гъсеница. Тя осъзна, че звукът, който чува, е от постоянния поток ругатни от устата на Ашфорд. Той почти не си поемаше въздух.

— Обезопасете периметъра! — изкрещя Ашфорд. — Руис! Руис! Трябва да открием огън! Още сега!

— Не мога — чу се женски глас. — Нямаме стабилна връзка.

— Не ме интересува дали лазерът е стабилен, трябва да стреляме още сега!

— Не става дума за стабилност, сър. Просто го няма.

Ашфорд стовари юмрук върху пулта за управление и лицето му се изкриви. Клариса не би се изненадала, ако при удара си е счупил кокалчетата. През следващите петнайсет минути те бяха мълчаливи свидетели на битката, докато нападателите постепенно прочистваха инженерния отсек. Клариса се опитваше да следи местоположението на Холдън и Наоми, както хората следят на екрана любимите си актьори.

— Пренасочете щурмовата група от студиото — заповяда Ашфорд.

— Да… сър…

Ашфорд се обърна към Джойо. Лицето на охранителя бе пребледняло.

— Имам затруднения с връзката, сър. Мисля… струва ми се, че са ни изолирали.

Този път гневът на Ашфорд се преобрази в зловещо спокойствие. Той седна в противоускорителното кресло, притиснал ръце и опрял пръсти на брадичката си.

— Сър, изгубили сме контрол над управлението на вътрешната среда. Променят атмосферата.

— Изолиращи скафандри — нареди Ашфорд. — Трябват ни скафандри.

Клариса въздъхна и се стрелна през каютата към пултовете за открит достъп.

— Какво правиш? — извика ѝ Ашфорд, но тя не отговори.

Мостикът на „Бегемот“ не се различаваше съществено от този на други кораби, освен че бе строен в по-ранни времена. Някои от дублиращите системи бяха модифицирани така, че да управляват стрелбата на близкообхватните оръжия, магнитните оръдия и торпедните апарати. Тя включи монитора и на екрана се появи графика за съдържанието на азот в атмосферата, което бързо се покачваше. Без повишаване на въглеродния диоксид дори нямаше да почувстват задух. Само леко замайване и после ще изпаднат в безсъзнание. Зачуди се дали Холдън щеше да ги остави да умрат. Вероятно не. Нито пък Бика, реши тя.