Вратата на Абадон
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-501-4
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Вратата на Абадон». Краткое содержание книги:
— Не разрешавам — отсече Бика. — Ако успеят да включат отново лазера, докато Ашфорд е на контролното табло, ще изгубим всичко.
— Тогава какво? Да се качим горе на мостика и да застреляме всички, докато техните хора проникват в инженерния и ви избиват до крак?
Бика въздъхна още по-уморено.
— Именно.
48.
Бика
Те се появиха от входа на шахтата като експлозия. Четири черно-червени чудовища с приблизително човешки очертания. Бика и хората, които бе успял да събере, откриха огън веднага щом ги видяха. Десетина пушки срещу торнадо.
— Не им позволявайте да приближат приборите за управление на реактора — извика Бика.
— Разбрано — отвърна един от земляните. — Някаква идея как да ги спрем, сър?
Нямаше никаква. Изпразни пистолета си и подкара механобота назад по палубата заедно с останалите. Един от марсианските космопехотинци профуча отгоре с просвяткващ автомат. Дребни бели дири се появиха върху нагръдника на най-близкия нападател, като детски отпечатъци върху прозорец. Мъжът с бойния скафандър стигна най-близката работна станция, изкърти противоускорителното кресло с една ръка и го запокити като масивна бейзболна топка. Креслото прелетя част от разстоянието и се разби в една напречна преграда. Ако имаше някой на пътя му, щеше да пострада доста повече, отколкото от куршум.
Бика продължаваше да отстъпва. Когато пълнителят му свърши, той насочи вниманието си върху управлението на механобота. От шахтата се показаха още двама нападатели и се спуснаха да прекосят тичешком помещението, но заради ускорителите на бронята бегът им приличаше по-скоро на ракетно изстрелване. Червено-черните петна се блъснаха в отсрещната стена с трясък, наподобяващ автомобилна катастрофа.
— Ето защо — обади се сержант Вербински по радиото — прекарахме цели шест месеца в тренировки, преди да ни позволят да облечем тези неща. — Явно се забавляваше. Хубаво, че поне някой го правеше.
Битката в безтегловност бе значително по-сложна, но основните правила оставаха същите. Задържаш територия, намираш прикритие, осигуряваш още някой, който да създава работа на отсрещната страна, докато ти се придвижваш. Проблемът, както осъзна Бика почти веднага, беше, че не разполагаха със средство, с което да навредят на своя противник. Най-доброто, което можеха да направят, бе да вдигат шум и да принуждават хората с бойни скафандри да забравят за естествената си предпазливост. Това нямаше да им спечели войната, но поне щеше да отложи изхода от битката.
— Наоми — повика Бика. — Как се справяш там?
— Мога да освободя ядрото и да изключа напълно този копелдак. Дайте ми само още три минути — отвърна тя. По гласа ѝ позна колко е съсредоточена в задачата. И решена да се справи. Не че това имаше голямо значение.
— Няма да успеем — оплака се той.
— Само… още малко.
— Ето, пак прииждат — обясни Бика. — И няма с какво да ги удържим.
Четиримата нападатели подскачаха из инженерния като скакалци, огромните им тела се блъскаха с трясък в стени и подпори, късаха огромни парчета от вътрешната обшивка. На този етап единствената им надежда бе, че противникът ще се претрепе сам от ударите в стените. Бика отстъпи назад към входа за барабана, зае позиция зад един сандък и откри огън по нападателите, опитвайки се да ги привлече към себе си. Ако успее да ги изведе навън в жилищната част на барабана, би могъл да затвори транзитния пункт и да накара копелдаците да търсят друг достъп. Така би могъл да спечели на Наоми няколко минути.
Хората с бойни скафандри, изглежда, не забелязаха, че е там. Един от тях се улови за бюрото, чиято стоманена плоскост се огъна под захвата на ръкавицата, и започна да се придърпва към пулта за управление на реактора.
— Някой може ли да спре този тип? — попита Бика. Никой не отговори на тази честота. Бика въздъхна. — Наоми. Трябва да тръгнеш незабавно.
— Ядрото е освободено. Мога да сваля и решетката. Само още две минути.
— Нямаш две минути. Ела веднага и ще се опитам да те върна, когато нещата се поуспокоят.
— Но…
— Никому не си нужна мъртва — прекъсна я той. Каналът замлъкна и в началото той си помисли, че някой се е добрал до нея и тя е убита. След това я видя да излита от коридора, разперила ръце, за да се стабилизира, сякаш бяха перки на риба. Най-близкият от мъжете с бойни скафандри посегна към нея, но тя вече бе излязла от обсега му, а той се отказа да я последва.
Бика видя, че друг от противниците се опитва да стреля с пистолет, но му бе трудно да го задържи и насочи с ръкавицата. Наложи му се да счупи халката, за да може да постави пръст на спусъка. Приличаше на едър мъж, опитващ се да си играе с детско пистолетче. Той стреля няколко пъти напосоки, но изглежда, не очакваше да постигне нещо.