Вратата на Абадон

— Изчезвайте веднага — извика той и гласът му издаде нарастващата паника. — Махайте се незабавно!

Бика се разсмя. Но смехът не прозвуча кой знае колко уверено.

— О, приятелю, това ще е проблем за теб, преди да стане за нас.

Холдън чакаше. Корин сви рамене и се пъхна през отвора. Нямаше нужда да реже повече. Ключалката беше от другата страна.

— Има само три начина да стигнат до нас — продължи Бика. — Може да слязат през барабана, но там ще стане истинска касапница. Служебният коридор от другата страна е недостъпен, докато барабанът се върти. Така остава само един път към главата на чудовището.

— Право през нас — досети се Холдън.

— Аха. Така че, нали се досещаш? Мисията ви току-що претърпя промени.

— Отлагаме финала?

— Нека се надяваме, че ако спечелим малко време, Наоми ще успее да се справи. Трябва да се постараеш да ѝ го набавиш.

— Ей, човече — подхвърли Холдън. — Тук сме само двама, с един автомат и чифт пистолети. Тези хора са с бойни разузнавателни скафандри. Виждал съм какво могат такива чудесии. Няма да успеем да ги забавим и за секунда. Ще бъдем облак червен прах, през който те ще преминат, без да си губят времето.

— Не бързай толкова. Не съм идиот. Извадих всички муниции от тези скафандри и за всеки случай махнах и затворите на оръжията им.

— Това е добра новина, но какво ще им попречи да ни разчленят с голи ръце?

— Вярно е — призна Бика. — Затова, ако можете, не им позволявайте да ви хващат. Гледайте да спечелите колкото се може повече време. Край на връзката.

Холдън погледна към Корин, която на свой ред го гледаше със същото безизразно лице. Сърцето му блъскаше три пъти по-бързо. Сякаш току-що се бе събудил в една друга, изпълнена с болка реалност.

Този път щеше да умре.

— Трябва да удържим тази позиция на живот и смърт.

— Какво пък, мястото е не по-малко подходящо от всяко друго. — Тя посочи кабината. — Ще използваме горния люк за прикритие, те ще се спуснат без собствено прикритие, а без оръжие, ще трябва да се приближат, за да ни направят нещо. Можем да ги засипем с куршуми, преди да ни стигнат.

— Корин — спря я Холдън. — Виждала ли си някога тези скафандри в действие?

— Не. Това променя ли необходимостта да сме тук?

Той се поколеба.

— Не, разбира се — призна. — Предполагам, че не я променя. — Свали автомата от рамото си и го остави да се рее до него. Провери мунициите. Разполагаше с шест пълнителя, подредени в патрондаша.

Не им оставаше друго, освен да чакат.

Корин си избра място под люка, където можеше да се запъне с крак в близката скоба. Нагласи се там и огледа асансьорната шахта през прицела. Холдън се опита да стори същото, но бе твърде неспокоен, за да стои на едно място.

— Наоми? — повика той в микрофона.

— Тук съм — обади се тя след няколко секунди.

Холдън понечи да каже нещо, сетне се отказа. Идваха му наум само баналности. Готвеше се да ѝ каже, че я обича от мига, когато я е срещнал, но щеше да прозвучи нелепо.