Вратата на Абадон

Рен. Опита се да си го представи. Да погледне на себе си по начина, по който той би я видял. Тя е обречена. Скоро ще умре и с това ще спаси всички останали. Това няма да го върне към живота, но ще придаде значение на смъртта му. И ще отмъсти за нея. В представите ѝ той се усмихваше.

Около половин час по-късно четиримата подбрани от Джойо мъже се появиха, пристъпвайки непохватно на мостика. Беше трудно да се придвижват с енергоброни в тясното пространство, без да строшат нещо. С черните шлемове и червените тръбички приличаха на огромни насекоми.

— Сър, нямаме муниции — съобщи един от тях. Беше Джойо. Гласът му изглеждаше променен от говорителите.

— Ами тогава ги пребийте до смърт — ядоса се Ашфорд. — Основната ви цел е реакторът. Достатъчно е да ни подсигурите възможност да стреляме с лазера. А след това искам да изтребите Бика и хората му. Всеки, който е там и не ви помага активно, да се смята за противник. Щом не са с нас, значи са против нас.

— Да, сър.

— Сър! — извика един от хората при пулта.

— Какво?

— Мисля че забелязах някого в кабината на външния асансьор.

— Нападатели?

— Не, но може би се опитват да я блокират.

Клариса се обърна.

В охранителната станция предаването продължаваше. Женски гласове, прекъсвани от безпорядъчна стрелба. Хората на Ашфорд все още не бяха превзели станцията. Интересно дали Ашфорд би позволил да застрелят Моника и Ана пред очите на хиляди зрители? Тя се замисли как би могъл да го предотврати, ако изобщо го иска. Защото едва ли щеше да има някакви последствия. Ако те победят и взривят Пръстена, всички ще измрат. Няколко убити по-рано едва ли щяха да имат значение. Когато последствията не са важни, всеки може да направи каквото си иска.

„Само че всички винаги умират — каза си тя. — Опитваш се да отвлечеш мислите си в друга посока.“

Кортес се появи в охранителната станция. Лицето му бе озарено отдолу от мониторите. Докато се приближаваше, тя забеляза, че изглежда спокоен, дори се усмихваше.

— Ашфорд праща хора да си върнат контрола над инженерния — съобщи му тя.

— Добре. Това е добре.

— … от „Корвизиер“ — говореше на екрана жена с мургаво лице. — Познавате ме. Можете да ми имате доверие. Всичко, което искаме от вас, е да изключите реакторите си за няколко часа и да спрете дори аварийното захранване на системите. Изключете всичко, за да можем да се измъкнем оттук.

— Толкова много държат на живота си — подметна Кортес. — Не мислят за цената, която ще струва тяхното оцеляване. Цената за всички.

— Така е — съгласи се Клариса, но думите ѝ прозвучаха неуверено. — Вие вярвате ли в изкуплението?