Войната на Калибан

43.

Боби

Всички пропускаха нещо. Чувството беше все едно някъде дълбоко в ума ѝ някой чука и настоява да влезе. Боби се зае да премисли отново нещата. Разбира се, по всичко личеше, че този гад Нгуен смята да унищожи „Росинант“, без да му пука за високопоставения земен политик на борда. Авасарала бе заложила на това, че присъствието ѝ ще накара корабите на ООН да отстъпят. Явно щеше да загуби. Шестте разрушителя все още се носеха към тях.

Но по петите им летяха и шест други кораба.

Включително, както бе отбелязала току-що пред Холдън, два бързи кръстосвана от клас „Раптор“. Върхът на марсианската военна технология и напълно способни да се справят с всеки разрушител на ООН. С тях имаше и четири марсиански разрушителя. Те може и да бяха по-добри от земните, а може и да не бяха, но с двата кръстосвача по фланга си имаха значително предимство в тонажа и огневата мощ. И следваха корабите на ООН, за да се уверят, че те няма да направят нещо, което да ескалира военния конфликт.

Като например да убият единствения земен политик, който не подскачаше от нетърпение при мисълта за война с Марс.

— Хей, знаете ли какво? — каза Боби, преди да е осъзнала, че се кани да заговори. — Хрумна ми една идея…

Каюткомпанията притихна.

Боби внезапно бе завладяна от неловкия спомен как беше заговорила в конферентната зала на ООН и съсипала военната си кариера. Капитан Холдън, сладурът с твърде високо самомнение, я зяпаше глуповато. Приличаше на много ядосан човек, който си е загубил мисълта насред гневната си тирада. Авасарала също я зяпаше. Макар че, след като се бе научила да различава по-добре израженията на старицата, Боби не виждаше у нея гняв. Само любопитство.

— Ами — поде Боби, като прочисти гърлото си, — има шест марсиански кораба, които следват корабите на ООН. И ги превъзхождат по сила. И двата флота се намират в повишена бойна готовност.

Никой не помръдна, нито пък заговори. Любопитството на Авасарала се бе сменило с мръщене.

— Така че — продължи Боби, — може би те ще проявят желание да ни помогнат.

Мръщенето на Авасарала се бе усилило.

— От къде на къде — попита тя — на марсианците ще им пука дали ще бъда убита от собствения си проклет флот?

— Нещо пречи ли да ги попитаме?

— Не — каза Холдън. — Мисля, че не. Всички други на същото мнение ли са?

— Кой ще им се обади? — попита Авасарала. — Ти? Предателката?

Думите ѝ подействаха като удар в стомаха. Но Боби осъзна какво прави старицата. Атакуваше я с възможно най-лошия марсиански отговор. Преценяваше реакцията ѝ.

— Да, мога да открехна вратичката — каза Боби. — Но вие сте тази, която ще трябва да ги убеди:

Авасарала се взира в нея цяла една дълга минута, а после каза:

— Добре.