Виелица на сенките [bg]

— Но нали госпожата няма да допусне Първите да завладеят Рога? — жално каза Кли-кли, слушайки барабаните.

— Няма да го допусна, въпреки че бих искала Рогът никога да не беше напускал мрачните дълбини на Люлката на мъртвите. Първите направиха своя избор, а аз — моя. Гората е над всичко и аз ще ви изведа от Заграбия.

— Простете, че се намесвам. Не си мислете нищо лошо, аз съм прост човек — обади се Фенерджията. — Но как четири малки дриади с кинжали могат да спрат Първите?

Кли-кли зашепна през стиснати зъби, но дриадата само тъжно се усмихна:

— Там, където стоманата не помага, ще помогне гората, човеко.

Зад дърветата се раздаде оглушителен трясък и Змиорката отново сграбчи острието.

— Прибери си оръжието! — студено заповяда на гаракеца една от дриадите.

Змиорката хвърли въпросителен поглед към елфа. Еграсса, без да откъсва поглед от дърветата, едва забележимо кимна. През гората към нас се придвижваше нещо голямо. На устните на Звънък ручей застина загадъчна усмивка. Храстите по края на поляната се залюляха и шумно рухнаха. От мъглата се появиха огромни сенки.

— Спаси ни, Сагра! — хлъцна Змиорката. — Това…

— Това са Гръм, Смерч, Градушка, Ураган и Грохот — в гласа на Звънък ручей се долавяше гордост. — Те се съгласиха да ми помогнат.

Изобщо не забелязах кога Кли-кли ме е хванала за ръката. Изглежда беше изплашена не по-малко от мен. А имаше от какво да се плаши!

Когато отрядът влезе в Заграбия, ние се сблъскахме с един глиган. Беше здрав, достигнал разцвета на силите си секач и аз си помислих, че това е кралят на глиганите и да се намери по-голям звяр е просто невъзможно. Оказа се, че съм грешал. И то съм грешал много. Този глиган изобщо не можеше да се сравнява с петте, застинали пред нас. Тези бяха боговете на гората. Кралете на глиганите. Всеки се извисяваше на повече от четири ярда височина, а дори не можех да си представя теглото им. Бяха чудовищно огромни, толкова огромни, че пред тях всички ние изглеждахме като жалки буболечки. Издължени масивни муцуни, огромни тъмножълти глиги, способни с един удар да разпорят корема на мамут, кафява блестяща четина, интелигентни черни очи. Вероятно до края на живота си няма да забравя величието на тези красиви животни. Те застанаха в полукръг пред нас и зачакаха заповедите на Владетелката на дриадите.

— Ние не заповядваме, човеко — Звънък ручей ме погледна в очите. — Не ни е в силите да заповядваме на гората. Ние просто молим за помощ. Поведи воините си, Грохот!

Един от глиганите отвори страховитата си уста и изрева толкова силно, че едва не оглушах, след което се втурна към звука на оркските барабани. Четворката глигани с войнствено ръмжене последва своя водач. Петте горски богове стигнаха до дърветата и като трошаха гъстия храсталак, изчезнаха.

— Грохот и неговите воини ще спрат Първите. Едва ли някой ще се изплъзне от техните глиги и копита, така че имате няколко дни.