Диамантен меч, дървен меч [bg]

- Да си вълшебница - обясни момичето на девойката Дану - е много гот! Плюскаш колкото ти се ще, без страх от напълняване... Уф! Претъпках се! Сега му е времето... - гласът й изведнъж стана някак влажен и омаен - да поиграем някои забранени за деца игри... Навита ли си?

Ахата настръхна. Не напразно народът й смяташе хуманусите за мръсни свине, които мислят само за храна и за съвкупление.

„Те не заслужават да живеят, те са грешка на Небесата или Дълбините, грешка са на всемира - и някой ден Стихиите ще осъзнаят, че са сбъркали!"

Силвия хвърли дълъг премрежен поглед върху Ахата, която обаче остана няма като буца сол.

- И това е добре - невръстната вълшебница се надигна. -Хайде. Да почваме, че нямаме много време, а трябва да запомниш разни неща... Дядо ще се сърди, ако се туткам. Пороят отминава...

- Силвия... За какво ви е нужно... нужен господарят на Пороя? Магьосницата вдигна вежди и се втренчи в Дану. Замислено почеса нос.

- Не мога да повярвам, че не си чула. Искаме да прекратим Пороите.

Щом заловим Господаря, ще убием и самото бедствие. Какво не е ясно?

- А защо аз?

- Не ти ли омръзна да повтаряш „защо аз, защо аз"! - нацупи се Силвия. - Разбирам да имаше като мен на гърба си цялата мощ на Арк, магическа школа и допълнителни уроци... А така - само ще си губя времето да обяснявам. И пак нищо няма да разбереш.

Нямаше смисъл да спори. Надали щеше да получи по-различен отговор.

- Добре. Какво трябва да направя?

- Засега ще гледаш какво правя аз - изкикоти се Силвия. -Не се старай да го запомняш - то само ще си се запомни. Преди всичко обаче... се успокой. Нищо не те заплашва. Разбираш ли? Нищо. Даже наопаки - тук си в пълна безопасност. Докато си послушна, и косъм няма да падне от главата ти. Ясно? Предстои ти наистнна-много трудна задача, но и наградата е царска.

- Все пак не разбирам, Силвия, защо Арк ще плаща такава скъпа цена...

- Не е и необходимо да разбираш - прекъсна я момичето. -Свърши си работата - и си свободна. Добре е за теб, добре е за народа ти, добре е и за нас. А за обикновените люде, дето живеят в Поройната ивица ще е най-добре .

Двете застанаха пред голямата лабораторна маса. Мраморните плочи върху нея бяха девствено чисти. Имаше само една бронзов мангал и плетена кошничка с няколко шепи дървени въглища. Ахата потръпна при мисълта за мъките, които бе изтърпяло дървото при бавното опичане.

„Дърветата умират много по-бавно от нас, умеещите да ходим..."

Силвия се мушна под масата и измъкна оттам глинена стомна, покрита с дебел слой прах. Вълшебницата делово замахна с някакъв кинжал и отчупи гърлото заедно с тапата. Замириса остро и неприятно - на нещо прегоряло или вкиснало, а може би и на двете наведнъж.

- Рисувай пентаграма - момичето пъхна в ръцете на Ахата стомната.

- Къде? С какво?

- На пода. С пръст - Силвия присви устни, раздразнена от несхватливата си ученичка.