Републиката на крадците [bg]

— Кочияшо! — чу се груб, тънък глас от колата. — Не ми е работа да спасявам разни малоумници, дето са се изложили на опасност не къде да е, а в Амател. Ако се налага, помоли се за доброто им здраве, но продължавай!

— Господине, мъжът, които лежи на пътя, изглежда зле. Носът му е син като грозде — възпротиви се кочияшът.

— Това не ми влиза в работата.

— Има определени правила как да се държи човек на пътя, сър, и съжалявам, че няма да изпълня нареждането ви, но скоро ще продължим пътуването — рече кочияшът.

— Няма да платя, за да се нахранят! Нито ще платя за изгубеното заради спирането време.

— Отново ви се извинявам, сър, но трябва да го направя.

— Прав си — обади се стрелецът. — Тия хора не са разбойници.

Кочияшът и охранителят се смъкнаха от капрата и отидоха при Локи, изправен до Джийн.

— Ако ми помогнете да го вдигна — помоли Локи стрелеца, — ще се опитаме да го свестим.

— Ще прощаваш, страннико — рече стрелецът, — но е чиста глупост да се остави заредено оръжие. Може случайно да се задейства. Ако човек неволно стъпи върху…

— Ами тогава го насочи настрани — промърмори кочияшът.

— Да не си си побъркал? Веднъж в Тамалек видях един стрелец да си оставя арбалета само за…

— Не се съмнявам, че си прав — заядливо го прекъсна кочияшът. — Докато си жив, не си оставяй оръжието. Може погрешка да улучиш някого в Тамалек.

Охранителят се изплю, въздъхна и внимателно насочи арбалета към събрал се край пътя пясък. Нещо силно и глухо изпращя, след което стрелата се заби в пясъка чак до перата.

Когато това стана, Джийн по чудо се върна към живота, размаха набързо юмруци и красноречиво убеди кочияша и охранителя да лежат на земята и известно време да останат в безсъзнание.

— Много, много съжалявам за това — каза Локи. — Но трябва да знаете, че станалото не е типично за нас.

— Е, а сега как сте, милозливци? — извика мъжът от колата. — Пролича си колко сте наясно, а? Ако имахте малко мозък, щяхте да се возите, а не да карате такива коли!

— Не могат да те чуят — осведоми го Локи.

— Мародери! Измет! Безродни копелета! — изсмя се мъжът в колата. — На мен обаче ми е все едно. Не можете да проникнете тук. Откраднете каквото успеете, от страхливите ми слуги, господинчовци, но нищо мое няма да получите!

— Богове на небесата! — възкликна Локи. — Я ме чуй, шибан и безсърдечен мухльо! Крепостта ти е на колела. На около миля на изток има скали, надвиснали над Амател. Там ще те откачим от впряга и ще бутнем колата в пропастта.

— Не ви вярвам.

— Все пак най-добре вземи да се учиш да летиш. — Локи скочи на капрата и пое юздите. — Готово, а сега да повозим лайнаря на най-краткото пътуване в живота му!

Джийн се покатери и седна до Локи. Локи подкара добре обучените коне напред и колата започна да се тътри по пътя.

— Ей, почакайте! — изрева внезапно възпротивилият се пътник. — Спрете, спрете, спрете!