Детето на нощта [bg]

38

По някое време през нощта Лиана ги бе намерила, за да се намърда между тях, без да ги събуди. Ериан я видя, щом отво­ри очи - разперила ръце и заела повече място на леглото, от­колкото е нужно за телцето на петгодишно момиче. Дензър се крепеше чак до ръба на леглото и можеше да падне на пода, а Ериан откри, че се е свила, за да се опре в нея гърбът на Лиана.

Толкова хубав бе мигът, че усети бузите си мокри, но си наложи да бъде сдържана. Избърса сълзите си, подпря се на лакът и погали Лиана по главата. Някой ходеше из къщата, макар че още беше тъмно. Ериан се досети, че скоро трябва да станат.

Тяхната стая беше първата в крилото на Гилдията и въпре­ки леката влага им беше доста уютно тук. През цялото време пред вратата бяха стояли по двама Закрилници, капаците на прозореца бяха залостени и защитени със заклинание от Ден­зър. Никой не бе смутил съня им.

Лиана отвори очи и сънено се усмихна на майка си.

- Добро ти утро, хубавице! - прошепна Ериан.

- Тъмно е, мамо.

- Знам. Днес тук ще бъде много опасно и искам да си храбра.

- Аз ще бдя над теб, мамо.

- Знам, мила.

Прегърнаха се и Ериан веднага долови колко напрегната и разтревожена е дъщеря ѝ. Тук не беше място за дете, а Ериан нямаше да бъде до Лиана в идните дни, за да заличи постепен­но от съзнанието ѝ въздействието на ужасните случки, които щеше да преживее.

Стресна ги тропане по вратата, момичето се отмести, а Ери­ан седна и придърпа чаршафа, за да прикрие гърдите си.

- Влез!

Вратата се отвори и Нерейн пристъпи вътре с поднос в ръце­те. Над двете пълни чаши се виеше пара.

- Съжалявам, че ви се натрапвам толкова рано - каза ел- фидата. - Но Незнайния воин помоли да се надигнете от пос­телята.

Нерейн се усмихна, като видя цялото семейство сгушено на леглото. Дензър изпъшка и също седна.

- Направо е срамота, че ви карам да станете - добави елфи- дата. - Прекрасни сте заедно.

Ериан се озърна към сънения Дензър - разрошена коса, щръкнала брада. Засмя се.

- Убедена ли си?

- Знаеш за какво говоря - промълви Нерейн и сложи подно­са до леглото.

- Какво друго каза Незнайния? - попита Ериан.

- Дордоверците са стъпили на брега и проникват в острова. Скоро ще ни обкръжат. Ал-Дречар вдигнаха щит и засега е ус­тойчив. Всички са вътре в къщата, а вие трябва да се премести­те скоро оттук, за да запречат и барикадират вратата към кри­лото.