Смъртта на царете [bg]

— Първородни! Хвърляйте вторите копия! — заповяда Юлий.

Копията литнаха над главите на първата линия и западаха сред вражеската армия. Десетките и стотици викове свидетелстваха за отлитащия под острите върхове човешки живот.

Юлий се надигна на пръсти, за да види какво става по фланговете. Изправена срещу толкова много врагове, конницата трябваше да не допусне легионите да бъдат обкръжени. Докато линията на армията на Спартак се огъваше пред римляните, един спомен проблесна в главата на Юлий — далечна учебна стая и урок за войните на Александър. Колкото и да беше голяма, римската армия можеше да бъде погълната и унищожена, освен ако фланговете не останеха силни. Още с първия поглед усети промяната вляво. Видя линията да се огъва навътре, точно при легиона на Лепид, видя как враговете се изсипват през отворилата се пролука. Беше твърде далече, за да види подробности, и докато се придвижваше напред заедно с Брут, ги изгуби от поглед и изруга.

— Брут, виждаш ли Лепид? Пробиват при него. Можеш ли да видиш дали се държат?

Брут също се надигна, за да разбере какво става.

— Линията е пробита — каза той ужасено. — Богове, мисля, че обръщат боя!

Юлий огледа предната линия на четири редици пред него. Триариите сечаха робите и като че ли не се уморяваха. Обзе го страх. Ако придвижеше Първородните наляво в подкрепа, както беше обещал на Помпей, щеше да остави триариите оголени. Ако линията им оредееше или бъдеше прекъсната, очакваните от тях подкрепления нямаше да дойдат и робите щяха да имат две места, откъдето да пробият — щяха да накъсат римската линия на островчета, които щяха да се смаляват и чезнат със смъртта на всеки легионер.

Видя левия фланг да се сгъстява — пробивът се разшири и някои от хората на Лепид започнаха да обръщат гръб на неприятеля и хукваха да бягат. Това щеше да се разпространи като чума: бягащите помитаха с отстъплението си задните редици и ги заразяваха със страхливостта си. Юлий взе решение.

— Първородни! Наляво към фланга!

Предните редици го чуха, но не можеха да се обърнат. Но пък щяха да знаят, че зад тях няма никой да ги подкрепи, и щяха да се бият още по-свирепо.

Първородните се придвижиха бързо. Беше опасна маневра насред боя, но Юлий знаеше, че трябва да използва хората си, за да подсили легиона на Лепид, преди целият ляв фланг да се е сгромолясал. Тичаше през редиците заедно с другите, прескачаше трупове и продължаваше да вика заповеди. В най-добрия случай имаше само секунди, за да предотврати разгрома.

Брут стигна пръв, като нарочно събори един бягащ легионер с щита си. Юлий и Кир застанаха до него и образуваха ядрото, а Първородните оформиха наоколо им стена, през която оттеглящите се римляни трябваше да преминат, за да избягат. Рений беше изчезнал в навалицата, отделен от тях от стотици войници.