Смъртта на царете [bg]

— Първородни! Напред! — извика той и седемстотин мъже под негова команда се втурнаха напред заедно с него в съвършена формация.

Последните от войниците на Лепид се обърнаха, за да избягат от робите, и Първородните ги посякоха, преди да внесат паника. Направиха го бързо и ефикасно, което трябваше да послужи като предупреждение към робите, опитващи се да се възползват от предимството, което бяха спечелили.

Щитовете на Първородните запълниха пробива, мечовете им се издигаха и падаха светкавично, всички жертваха предпазливостта в името на бързината. Газеха ранените, които викаха под краката им, и вървяха напред с такава скорост, че имаше опасност да оставят цялата първа редица зад себе си и да бъдат съсечени. Рений ги настигна запъхтян, без да престава да реве заповеди.

Юлий се биеше трескаво. Ръката го болеше — дълга рана я беше белязала с червена линия от китката почти до рамото. Огромен роб с римска броня скочи към него, но Рений го прободе в пролуката между плочките на бронята и той падна.

Юлий уби следващия, който се изправи пред него, но после го нападнаха трима. Беше благодарен заради хилядите часове упражнения, които го бяха научили да действа още преди да започне да мисли. Пристъпи към първия и го блъсна в другите, без да го убие — искаше да ги обърка. Мъжът блъсна втория, той се олюля и Юлий преряза гърлото му със странично плъзване на меча, после скочи покрай него и заби меча си в гърдите на третия. Острието заседна в ребрата му и Юлий изрева гневно, защото окървавената му ръка се хлъзна по дръжката и за миг той остана без оръжие.

Последният замахна с меча си и Юлий се хвърли на земята, за да избегне удара. Обзе го паника, очакваше да усети как металът влиза в тялото му и как кръвта му се смесва с хлъзгавата каша под него. Мъжът умря с меча на Кир, забит в устата му, и Юлий посегна и издърпа собствения си меч от трупа — чу се пукане на цепещи се кости.

Брут беше на крачка пред него и Юлий го видя да убива още двама с лекота и бързина, каквито не беше виждал у никой друг, още повече у момчето, което беше познавал цял живот. Като че ли около Брут оставаше свободно пространство, а лицето му беше спокойно, почти величествено. Всичко живо, което влизаше в обсега на меча му, умираше след един-два удара и робите сякаш усещаха това и се дърпаха по-надалече.

— Брут! — извика Юлий. — Гладиатори пред тебе!

Към Първородните се бяха устремили мъже, облечени в гладиаторски брони. Носеха цели шлемове, които покриваха лицата им — имаха само дупки за очите и това подсилваше нечовешката свирепост на вида им. Пристигането им като че ли въодушеви робите, така че Първородните спряха и опряха щитовете си в меката земя.

Юлий се запита дали сред тях са мъжете, които бяха срещнали през нощта. Невъзможно беше да е сигурен сред дрънченето на метала. Гладиаторите бяха бързи и обучени, но Юлий видя Рений да поваля с рамо един от тях, когато редиците се сближиха. Вдигна високо щита си, отби два удара и ответният му удар нащърби някаква броня. Мускулите го боляха, дъхът като че ли прогаряше гърлото му.