Политичестки ред и политически упадък [bg]

Япония осъществява светкавично политическо развитие през 70 – те години на XIX в. През 1871 г. владенията са премахнати с един удар и техните военни формирования изграждат националната армия. Елитът на самураите, на които единствено е разрешено да носят оръжия по времето на шогуната Токугава, през 1876 г. са лишени от своите възнаграждения и им е забранено да носят своите два меча, така наречените катани. Изгражда се нова наборна войска въз основата на съвременни организационни принципи и нейните редици се попълват от презираните доскоро от елита селяни. Тези промени са причина за известния като Сацумското въстание самурайски бунт през 1877 г., който много бързо е потушен от новосформираната редовна армия.

Повечето наблюдатели интерпретират тези исторически събития като пряка последица от решението на Япония да се модернизира. Но в сравнение с други части на света тези процеси протичат по необичаен начин. В Европа премахването на феодалните привилегии и изграждането на модерна централизирана държава продължават в различните страни от края на XVI до края на XIX в. и често са свързани с възникването на сериозни социални конфликти. В съвременните развиващи се страни подобна консолидация все още не се е състояла, независимо от многогодишните усилия. Пакистан продължава да бъде доминиран от привилегирован квазифеодален поземлен елит, който няма никакви намерения да се откаже от своите привилегии. Сомалия и Либия не успяват да изградят от своите милиции национална армия. За разлика от тях Япония изгражда модерна държавност за малко повече от едно десетилетие.

Сред многобройните обяснения за тези различия се откроява изключително силното усещане за японска национална идентичност от епохата на шогуната Токугава. Като островна държава, управлявана от една – единствена династия, Япония се характеризира с необичайна етническа и културна хомогенност. Олигарсите „Мейджи“ старателно формират тази идентичност чрез политики за утвърждаването на шинтоизма и преклонението пред императора като държавна религия. Шинтоизмът има преки политически последствия като източник на легитимност на новата държава под управлението на императора. Тези традиции съществуват в продължение на векове, но се утвърждават с още по – голяма сила след 1868 г. За разлика от повечето елити в развиващите се страни лидерите на Реставрацията „Мейджи“ се ангажират единствено с държавно строителство, но не и с изграждането на нация.

При тази нова система японският император всъщност не управлява, а реалната власт е в ръцете на малоброен кръг от олигарси като Ито Хиробуми, Ямагата Аритомо, Иноуе Каору, както и други анонимни служители от обкръжението на императора, които управляват задкулисно и определят политическия дневен ред от негово име. Една от първите им инициативи е изграждането на модерна веберианска бюрокрация, чиито департаменти често ръководят самите те. С течение на времето става трудно да се разграничи тази политическа групировка от горните нива на самата бюрокрация. Персоналът на старите управленски структури на владенията е основа на новата национална бюрокрация. Те губят своята независимост през периода 1868 – 1878 г. и се превръщат в префектури[61], подчинени на централната власт в Токио.