Операция „Червена буря“ [bg]

— Слушам.

Едуардс държеше бинокъла си насочен към къщата. Вътре нямаше запалени електрически крушки и лейтенантът предположи, че тази област получаваше електричество от Артун, а той беше видял с очите си как бомбите бяха изравнили със земята електростанцията там. Вътре се виждаше някаква мъждукаща светлина, вероятно от свещ или газена лампа. Едуардс си помисли, че фермата му напомня за собствения му дом, където електричеството често биваше прекъсвано от североизточните бури или натрупания по жиците лед. Обитателите на къщата вероятно спяха. „Фермерите си лягат рано и стават рано. Това изтощава човека и го кара да затъпява“, помисли си Едуардс. Той гледаше през бинокъла как руснаците — беше преброил петима — заобикалят къщата. „Също като крадци“, помисли си лейтенантът. Те търсеха… може би групата му? Не. Ако търсеха тях, в колата щеше да има повече от пет души. „Интересно. Сигурно са тръгнали да плячкосват, но какво ще стане, ако някой… за бога, ние знаем, че тук живее някой! Някой е запалил тази лампа. Какво ли са намислили?“

— К’во става, сър? — попита го Смит.

— Изглежда, че си имаме работа с петима руснаци. Засега само обикалят и оглеждат, надничат през прозорците и… един току-що изкърти вратата! Това не ми харесва и аз…

Оценката му беше потвърдена от женски писък. Звукът достигна до тях през проливния дъжд и ги накара да почувстват нечий ужас. Четиримата усетиха студени тръпки да преминават през измокрените им тела.

— Да се приближим малко, момчета. Няма да се разделяме и ще си отваряме добре очите.

— ’Що да приближаваме сега, сър? — попита остро сержантът.

— ’Щот’ аз така казвам. — Едуардс прибра бинокъла. — Последвайте ме.

В сградата беше запалена още една светлина, която изглежда се местеше из къщата. Едуардс вървеше бързо, приведен толкова ниско над земята, че гърбът започна да го боли. След две минути лейтенантът се намираше на няколко ярда от пикапа на руснаците, на не повече от двадесет метра от входната врата на къщата.

— Ставате малко небрежен, сър — предупреди го Смит.

— Ами, да, но ако не се лъжа, те също не са много внимателни. Обзалагам се…

От къщата се чу звука на счупено стъкло. После в полумрака изтрещя изстрел, който бе последван от смразяващ кръвта писък. Последва още един изстрел, след него още един. Най-накрая се чу още един писък.

— Какво, по дяволите, става там? — попита Гарсия.

Дрезгав мъжки глас извика нещо на руски. Входната врата се отвори и от къщата излязоха четирима души. Те си размениха няколко думи, разделиха се по двойки, отидоха до прозорците вляво и вдясно и започнаха да надничат през тях. Последва още един писък и за американците вече нямаше никакво съмнение какво ставаше в къщата.