![Операция „Червена буря“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/5/operaciya-chervena-burya-bg-download.jpg)
Операция „Червена буря“ [bg]
- Автор: Клэнси Том, Бонд Ларри
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541701175
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Червена буря“ [bg]». Краткое содержание книги:
„Книга, от чийто реализъм те полазват тръпки… Прочетете една глава и няма да се спрете, докато не изчетете целия роман.“ Нюздей
„В този роман има много повече напрежение, отколкото в която и да е друга книга.“ Уошингтън таймс
Конвоят скоро щеше да бъде прехвърлен към смесен английско-френски ескорт и „Фарис“ щеше да придружава група от четиридесет търговски кораба до Съединените щати. Морис стоеше на крилото на мостика и на всеки пет минути се обръщаше, за да погледне двете половинки и единия цял силует на подводница, които боцманът беше изрисувал и върху двете страни на лоцманската кабина. „Така, де, някой тъпанар, намиращ се откъм грешната страна, може и да не ги види“, бе обяснил сериозно боцманът. Тактиката на ПЛБ на ескорта се бе оказала успешна. Използвайки „Фарис“ за основен хидролокаторен източник и с помощта на „Орионите“, ескортните кораби бяха прехванали всички насочващи се към конвоя съветски подводници с изключение на една. Тактиката им беше свършила добра работа, но се налагаше да свърши и по-добра.
Морис знаеше, че ще става все по-трудно. По време на първия им преход през Атлантика Съветите бяха в състояние да изкарат едва малка част от подводниците си срещу американските конвои. Сега техният подводен флот си пробиваше път през Датския проток. Подводният флот на НАТО, който се опитваше да блокира пътя им, вече не разполагаше с линията на SOSUS, която да му дава вектори за прехващане, нито пък с „Ориони“, които да атакуват контактите, намиращи се извън обсега на натовските подводници. Те сигурно щяха да потопят няколко руски лодки, но дали щяха да потопят достатъчно? Колко по-голяма щеше да бъде заплахата тази седмица в сравнение с предходната? По определения за връщането им курс Морис разбра, че ще прибавят почти петстотин мили към пътя си, заобикаляйки далеч на юг отчасти заради съветските бомбардировачи, но най-вече за да намалят заплахата от среща с вражески подводници. Той трябваше да мисли за два различни източника на заплаха, а корабът му имаше възможност да се справи само с една.
Една трета от конвоя беше изгубена по време на прехода, основно при самолетни нападения. Можеха ли да си позволят такива загуби? Морис се чудеше как екипажите на търговските кораби успяваха да издържат на напрежението.
Ескортните кораби вече приближаваха конвоя и той вече можеше да види най-северната редица търговски съдове. На хоризонта един голям контейнеровоз подаваше светлинни сигнали към бойните кораби. Морис вдигна бинокъла си, за да прочете сигнала.
„БЕЗ БЛАГОДАРНОСТИ ВМФ“. Един от въпросите му бе получил отговор.
— Значи са там — каза Маккафърти.
Линията на екрана беше почти бяла — дебела черта широколентов шум по пеленг три-две-девет. Това можеше да бъде единствено съветската група, която се насочваше към Бодо.
— Какво е разстоянието? — попита Маккафърти.
— Поне две конвергентни зони, капитане, може би три. Преди четири минути интензивността на сигнала се повиши.
— Можеш ли да преброиш оборотите на витлата?
— Не, сър. — Хидроакустикът поклати глава. — Засега чувам само много неразличими шумове. Опитахме се да изолираме няколко дискретни честоти, но и това се оказа безуспешно. Може би ще успеем по-късно, но засега регистрираме единствено шум от огромно стадо.
Маккафърти кимна. Третата конвергентна зона се намираше на цели сто мили. На такова разстояние акустичните сигнали губеха разделителната си способност до такава степен, че дори и пеленгът на „Чикаго“ към целта беше само едно грубо предположение. Съветската формация можеше да се намира на няколко градуса вляво или вдясно от предполагаемите й координати, а при такова разстояние това даваше разлика от десетки мили. Той отиде в контролната зала.
— Пет мили на запад при двадесет възела — заповяда Маккафърти. Поемаше риск, но рискът не беше голям. Когато бяха стигнали до местоназначението си, те бяха открили, че водните условия бяха необичайно благоприятни и при малкото им преместване от сегашната им позиция можеха временно да изгубят контакта. От друга страна, получаването на точна информация за разстоянието до контакта щеше да му даде много по-добра представа за тактическата обстановка и да му позволи да предаде точен доклад за контакта — и да го направи по-маломощен UHF радиопредавател, преди съветската формация да се приближи достатъчно, за да засече радиопредаването. Докато подводницата се движеше на запад, Маккафърти наблюдаваше стрелката на батитермографа. Докато температурата не се променеше, той щеше да запази добрия акустичен канал, в който се намираха в момента. Тя не се промени. Подводницата бързо намали скоростта си и Маккафърти се върна в хидролокаторното отделение.