Операция „Червена буря“ [bg]

Едуардс взе картата, която Смит му подаде, и я разгъна.

— По дяволите, не е ли това хубав подарък! — картата беше покрита с написани на ръка бележки.

— Имаме още един бинокъл, една радиостанция — жалко, че не можем да я използваме! Няколко порциона. Приличат на лайна, но е по-добре с тях, отколкото без тях. Добре се справихме, шкипер. Гепихме петима руснака, като изстреляхме само три куршума.

— Какво трябва да вземем, Джим?

— Само храната, сър. Можем, разбира се, да вземем няколко от техните автомати и това ще удвои боеприпасите ни, нали разбирате? Но ние и така сме доста натоварени…

— А и няма да си играем на войници, а на разузнавачи. Точно така.

— Мисля, че ще трябва да вземем и малко дрехи, пуловери и разни такива. Дамата с нас ли идва?

— Налага се.

Смит кимна.

— Да, в това има смисъл. Надявам се да обича да се разхожда, сър. Изглежда, че е в доста добра форма, ако се изключи бременността. Четвъртият месец, според мен.

— Бременна ли? — Гарсия се обърна. — Изнасилили са бременно момиче? — Той измърмори нещо на испански.

— Някой от тях да е казал нещо? — попита лейтенантът.

— Нито дума, сър — отвърна Гарсия.

— Джим, иди да видиш какво прави момичето и я доведи тук. Името й е Вигдис. Бъди внимателен с нея.

— Не се безпокойте, сър. — Смит тръгна нагоре по стълбите.

— Лейтенантът е началникът, нали така? — Гарсия кимна и Едуардс се обърна с лице срещу съветския офицер. Наложи се да свали превръзката от очите му и да извади парцала от устата му. Руснакът беше на неговите години. — Говориш ли английски?

Мъжът поклати глава.

— Spreche deutsch.29

Едуардс беше учил немски в продължение на две години в гимназията, но сега изведнъж почувства нежелание да говори с този човек. Той вече беше взел решение да го убие и не му се искаше да говори с някого, когото щеше да убие след малко, защото се страхуваше, че така може би щеше да го мъчи съвестта. Едуардс искаше да изтрие цялата случка от съзнанието си. Той обаче продължи да наблюдава съветския офицер в продължение на една-две минути, чудейки се какъв ли човек би направил онова, което руснакът току-що бе извършил. Едуардс очакваше да открие нещо чудовищно, но това не стана. Той вдигна очи нагоре. Смит водеше Вигдис надолу по стълбите.

— Тя е добре екипирана, шкипер. Има хубави, топли дрехи, ботушите й са здрави. Предполагам, че ще можем да й намерим една шуба и един полеви комплект. Аз бих я оставил да си вземе една четка и дамските си принадлежности, сър. Ще взема малко сапун, а може би и една самобръсначка.