Операция „Червена буря“ [bg]

— Аз ще се погрижа за тях, сър — каза тихо Гарсия. Редникът беше застанал зад коленичилите руснаци. Един от тях издаваше някакви звуци, но дори и да нямаше парцал в устата си, никой от американците не знаеше руски. Пленниците нямаха никакъв шанс. Гарсия замахна с ножа си отстрани, забивайки острието от едната до другата страна на врата на единия, а след това и на другия. Двамата паднаха на земята. Всичко свърши бързо. Редникът и лейтенантът влязоха в кухнята да си измият ръцете.

— Добре, да ги натоварим на пикапа и да ги закараме до главния път. Ще видим дали ще успеем да инсценираме катастрофа и да подпалим колата. Намерете няколко бутилки от алкохол. Ще направим така, че другарите им да си помислят, че са пили.

— Че те си бяха пили, сър — каза Роджърс и вдигна бутилка безцветен алкохол.

Едуардс погледна към бутилката, но бързо отхвърли мисълта.

— Връзва се. Предполагам, че тези типове са били от патрулите по кръстовищата на главната магистрала или просто патрул. Руснаците едва ли разполагат с достатъчно хора, за да охраняват всички кръстовища на острова. Ако имаме малко късмет, шефовете им може би никога няма да разберат, че ние имаме пръст в смъртта им. — „Трудна работа, помисли си той, — но какво друго ни остава?“

— Шкипер — обърна се към него сержантът. — Ако искате да направите това, ще трябва…

— Знам. Вие с Роджърс останете тук и се пригответе. Ако видите още нещо, което може да ни потрябва, вземете го. Когато се върнем ще трябва да се разкараме незабавно оттук.

Едуардс и Гарсия натовариха труповете в каросерията на пикапа, като не забравиха да претършуват снаряжението на руснаците. Редниците свалиха няколко водонепроницаеми шуби от маскировъчен плат, които бяха почти същите като техните собствени, както и още няколко други вещи, чиято липса нямаше да бъде забелязана, след което подкараха бързо по пътя.

Късметът беше на тяхна страна. На разклона нямаше постоянен пост, може би защото отклонението завършваше при фермата. Руснаците вероятно бяха патрулен екип и бяха избрали фермата за кратък отдих от дежурството. На двеста ярда надолу крайбрежната магистрала минаваше успоредно на една висока скала. Лейтенантът спря пикапа там и с помощта на Гарсия настани труповете в седалките. Гарсия изля една туба бензин отзад и двамата изтикаха колата до ръба на скалата, оставяйки задния капак отворен. Гарсия хвърли една руска граната на задната седалка, докато автомобилът преминаваше над ръба. Нито един от двамата американци нямаше намерение да стои и да се наслаждава на майсторлъка си и те се изнесоха на бегом по обратния път към фермата. Там всичко беше подготвено.