Операция „Червена буря“ [bg]

— Не, ние практикуваме тази тактика от няколко години.

— Тогава как намира нас?

— Нали знаете какво е буксирен хидролокатор? Първо ви засякохме с него, около три часа, преди да стреляме по вас.

Руснакът облещи очи.

— Ваш хидролокатор толкова добър?

— Понякога. — Когато всичко това беше преведено, съветският капитан изрече нещо, което наподобяваше кратка заповед, и разговорът беше прекратен. Морис се зачуди дали радиотехниците му вече бяха инсталирали микрофони в помещенията на пленниците. Може би онова, което си говореха помежду си, щеше да бъде от полза за флотското разузнаване. Неговата работа засега беше да ги накара да се чувстват удобно. — Как е храната на борда на съветските подводници?

— Не е като тази — отговори навигаторът, след като се посъветва с командира си. — Хубава е, но не е същата. Ние ядем други неща. Повече риба, по-малко месо. Пием чай, а не кафе.

Ед Морис забеляза, че пленниците му унищожаваха храната си с неприкрит апетит. „Нашите подводничари също не получават пресни зеленчуци“, припомни си той. Един матрос влезе в помещението и застана до вратата. Беше старшият му радист. Морис му даде знак да се приближи.

Матросът подаде на капитана някакъв лист. На него пишеше: „СПЕЦИАЛНАТА ЗАДАЧА Е ИЗПЪЛНЕНА“ и Морис забеляза, че радистът се беше потрудил да напечата съобщението върху стандартен формуляр за радиограми, за да не може никой да заподозре какво е съдържанието му. В помещенията на руснаците вече бяха поставени подслушвателни уреди. Морис освободи радиста с кимване и прибра бележката в джоба си. Боцманът му беше успял да изрови отнякъде две бутилки силен алкохол — вероятно от спалното на мичманите, но Морис нямаше намерение да го пита за това — довечера и те щяха да бъдат дадени на руснаците. Той се надяваше, че алкохолът щеше да им развърже езиците.