Операция „Червена буря“ [bg]

— Нека аз, сър, аз…

— Прикривай ме — прошепна Едуардс. Той остави автомата си на земята и извади бойния си нож.

Съветският войник го улесни много. Той беше застанал на пръсти и гледаше какво става в къщата. Едуардс пропълзя на десет фута зад него, изправи се и започна да се приближава към него стъпка по стъпка. Необходимо му беше малко време, за да забележи, че целта му беше по-висока от него с цяла глава. Как да залови това чудовище живо?

Това не му се наложи. Вътре в къщата вероятно си бяха дали почивка и войникът се отпусна, бръкна в джоба си и извади пакет цигари, след което се обърна леко встрани, за да запали цигарата си. Той забеляза Едуардс с периферното си зрение, но преди да направи каквото и да било, лейтенантът се хвърли напред и го намушка в гърлото. Руснакът се опита да извика, но Едуардс го повали на земята и затисна устата му с лявата си ръка, докато замахваше за втори път с ножа. Лейтенантът извъртя главата на мъжа на една страна, като същевременно завъртя ножа в обратната посока. Острието се удари в нещо твърдо и тялото се отпусна в ръцете му.

Сетивата на Едуардс бяха удавени в прилив на адреналин и той не чувстваше нищо. Той избърса острието на ножа в панталона си и стъпи върху мъртвото тяло, за да погледне през прозореца. Косите му настръхнаха от онова, което видя вътре.

— Здравейте, сладури! — прошепна Гарсия. Двамата съветски редника се обърнаха и видяха насочените към тях дула на два автомата M-16. Руснаците бяха оставили автоматите си в пикапа. Гарсия посочи с автомата си към земята и двамата легнаха по очи с широко разтворени крака и ръце на тила. Роджърс ги претърси за оръжие, след което отиде до другата страна на къщата, за да докладва.

— Заловихме и двамата живи, сър. — Той се изненада, когато видя кръвта по ръцете на некадърния си лейтенант.

— Влизам — обърна се лейтенантът към Смит.

Сержантът кимна бързо.

— Ще ви покривам оттук. Роджърс, прикривай го.

Едуардс се вмъкна през полуотворената врата. Дневната беше тъмна и в нея нямаше никого. Някъде откъм ъгъла се чуваше тежко дишане и се виждаше неподвижна бледа светлина. Едуардс се приближи към ъгъла — и се озова лице в лице с един руснак, който разкопчаваше панталона си. Нямаше много време за мислене.

Лейтенантът заби ножа си в ребрата на руснака, завъртайки дръжката си, докато натискаше острието навътре. Мъжът извика и подскочи на пръсти, преди да падне по гръб, опитвайки се да се освободи от ножа. Едуардс измъкна острието и замахна отново, падайки върху руснака в някаква гротескна любовна поза. Съветският десантчик се опита да го отблъсне, но лейтенантът усети, че силите напускат противника му и го наръга още веднъж в гърдите. Някаква сянка влезе в стаята и той вдигна поглед, за да види някакъв мъж да се препъва напред с пистолет в ръка. Изведнъж стаята беше залята от шумове.