Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Кралят се храни — каза Д’Артанян, — но в същото време и разговаря. Направете така, че ако случайно се обърне към вас, устата ви да не е пълна. Ако е пълна, ще бъде невежливо и некрасиво.
— Тогава по-добре да не вечерям — въздъхна Портос. — Признавам, че съм гладен. Тук всичко мирише така съблазнително и дразни едновременно и обонянието, и апетита ми.
— Откажете се от мисълта да не ядете — усмихна се Д’Артанян. — Ще оскърбите негово величество. Кралят обикновено казва, че добре работи този, който добре се храни, и не обича, когато на масата му се яде слабо.
— Но как мога да стоя с празна уста, когато ям?
— Много просто — отвърна Д’Артанян, — трябва просто да глътнете всичко, което имате в устата, когато кралят неочаквано се обърне към вас.
След този разговор Портос се захвана с яденето с голям ентусиазъм.
Кралят от време на време поглеждаше към присъстващите и с вид на познавач оцени способностите на новия си гост.
— Господин Дьо Валон! — обърна се той към него.
Портос току-що беше сложил в устата си половин заешки гръб. Чувайки името си, той трепна и с мощно движение на глътката отправи парчето в стомаха си.
— Слушам, господарю — отвърна Портос с глух, но достатъчно ясен глас.
— Нека занесат на господин Дьо Валон това овнешко филе — заповяда кралят. — Обичате ли овнешко, господин Дьо Валон?
— Господарю, аз обичам всичко! — отвърна Портос.
— Всичко, което предлага ваше величество — подсказа му Д’Артанян.
Кралят одобрително кимна с глава.
— Който много работи, много яде — продължи кралят, възхитен, че е намерил такъв могъщ сътрапезник като Портос.
Последният получи блюдото с овнешко и прехвърли част от него в чинията си.
— Е, как е? — попита кралят.
— Вкусно! — спокойно отвърна Портос.
— Има ли такива крехки овни във вашата провинция, господин Дьо Валон? — продължи да пита кралят.
— Господарю — каза Портос, — мисля, че в моята провинция, както и навсякъде, всичко най-хубаво принадлежи на краля. Освен това аз ям овнешкото по друг начин, не така, както е приготвено за ваше величество.
— Как го ядете?
— Обикновено нареждам да ми приготвят едно цяло овне, — Цяло?
— Да, господарю.
— По какъв начин?
— Ето по какъв. Моят готвач е немец, господарю. Той напълва овнето с наденици, които купува от Страсбург, с колбаси, които поръчва от Троа, и със славейчета, които получава от Питивие. Не знам по какъв начин, но той сваля месото на овнето от костите като пилешко, но при това запазва кожата и тя образува препечена коричка. Овнето се реже на колела като огромен колбас, а отвътре тече розов сок, който на вид е приятен, а на вкус възхитителен.
Портос млясна с език.
Кралят слушаше с широко отворени очи и заемайки се с подадения му задушен фазан, забеляза:
— Това е лакомник, на когото бих завидял. Как ви се струва! Цялоовне!
— Да, господарю, цяло!
— Подайте тези фазани на господин Дьо Валон. Виждам, че той е познавач.
Нареждането беше изпълнено.
После, връщайки се към овнетата, кралят попита:
— А онова ястие не е ли много тлъсто?
— Не, господарю. Мазнината изтича заедно със сока и изплува отгоре. Моят прислужник я събира със сребърна лъжица, която е специално приготвена за това.
— Къде живеете? — заинтересува се кралят.
— В Пиерфон, господарю.
— В Пиерфон? Къде е това, господин Дьо Валон? Близко до Бел-Ил?
— Не, господарю. Пиерфон е недалеч от Соасон.
— А аз мислех, че ми говорите за овнета, които пасат по крайморски ливади.
— Не, господарю. Моите ливади, макар че не са край морето, ни най-малко не им отстъпват.
— Вие имате чудесен апетит, господин Дьо Валон! С вас е приятно да се седи на масата.
— Ах, господарю! Ако ваше величество някога посети Пиерфон, ние двамата бихме изяли едно овне, защото на вас също не ви липсва апетит.
Д’Артанян енергично бутна Портос под масата. Портос се изчерви.
— В щастливата възраст на ваше величество — каза Портос, за да поправи грешката си, — аз служех като мускетар и нищо не можеше да ме засити. Апетитът на ваше величество е превъзходен, но ваше величество има много голям избор, за да може да се нарече голям лакомник.
Вежливостта на сътрапезника се хареса на краля.
— Ще опитате ли тези кремове? — обърна се той към Портос.
— Господарю, ваше величество се отнася с мен така милостиво, че ще ви кажа цялата истина.
— Кажете, господин Дьо Валон, кажете!
— От сладките неща, господарю, признавам само тестени, и то по-дебели. От всичките тези мусове и кремове коремът ми се надува, те заемат твърде много място, което ми е скъпо, тъй като не обичам да го пълня с дреболии.