Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
— Всичко това е много добре — каза тихо Киър Джоплин. Той беше дребен и набит, с неспокойни, тъмни очи. — Но каква част от армията ще използваш при нападението? Мракът ще ни помогне, но конниците ще бъдат чути отдалеч, а пешаците ще бъдат разкъсани на парчета, преди да успеят да се оттеглят.
Чу се одобрителен шепот.
— Ти следваш моята посока на мислене. Но да предположим, че врагът не успее да ни открие? Да предположим, че станем невидими точно когато решат, че са ни пипнали? Ако атакуваме в пълна тишина, удар тук — удар там, и бъдем за тях само сенки, с които ще трябва да се сражават?
Настъпи тишина.
— И как ще го направиш? — попита накрая Джоплин.
— Ще ви кажа. Но първо искам да се съгласите с моя начин на мислене. Аз съм убеден, че трябва да направим нещо, дори само за да подобрим самочувствието на армията ни. Виждам, че то отслабва. Прав ли съм?
Отново тишина.
— Прав си — отвърна Джоплин.
— Киър, ти изтъкна какви опасности крие една евентуална атака. Сега искам да помислиш за възможните й преимущества. Ако успеем да ги извадим от равновесие, да ги разстроим, да ги изнервим, дори да ги нараним мъничко, ще спечелим и време и увереност. Седенето тук, в очакване, не ни носи нищо.
— Съгласен съм — каза бързо Корморант Итруриън. Той беше теснолик, кокалест тип, кален в битките по границите, бивш помощник на стария Апт. — От друга страна, едно поражение би било катастрофално. То може дори да предизвика по-ранна атака срещу нашата защита.
— А може и да грешиш, че не ни очакват — обади се и старият му ментор, отново скачайки на крака. — Не знаем какво се е случило с джуджетата. Изправени сме пред изпитана в битки армия и те може да знаят повече трикове от нас.
— А и сме твърде малко — добави смръщен Итруриън. — Господарю, това може да се окаже много опасна тактика.
Джърл кимаше на всеки нов коментар, като търпеливо чакаше да вземе думата, след като те излеят всичките си възражения. Погледна към Прейа, която го наблюдаваше внимателно, после към Бремен — неговото безизразно лице с нищо не издаваше мислите му. Гледаше поред лицата на присъстващите, опитвайки се да реши колко от тях може да са на негова страна. Прейа, разбира се. Но останалите, офицерите и самият Бремен… Те или още не бяха изградили мнението си, или вече бяха решили да му се противопоставят. Не искаше да им налага насила решението си, ако не пожелаеха да го подкрепят. Крал или не, все пак не можеше да си го позволи. Как да ги убеди тогава?
Възраженията най-сетне стихнаха. Джърл Шанара се изправи.
— Всички ние сме приятели — започна той. — Работим за една и съща кауза. Осъзнавам чудовищността на задачата, пред която сме изправени. Единствено ние стоим между Господаря на Магията и опустошението на Четирите земи. Вероятно сме единствената останала военна сила, която може да му се опълчи. Така че предпазливост е нужна, но трябва и да рискуваме. Няма победа без риск — не и тук, на това място и по това време, срещу този враг. Във всяка битка има известна доза риск. Не можем да пренебрегнем този факт. А това, което трябва да сторим, е да го направим възможно най-малък.
Той се приближи до Ръстин Апт и коленичи пред него. В суровия поглед на опитния войн се появи изумление.
— Ако ти покажа начин да атакуваме врага през нощта — начин с голям шанс за успех, при който на риск ще са изложени само малцина от нас? Който, ако успее, ще ги засегне толкова силно, че ще ни донесе както време, така и увереност?
Старецът изглеждаше несигурен.
— Можеш ли да го направиш? — изръмжа той.
— А ще застанеш ли до мен, ако мога? — настоя кралят, пренебрегвайки въпроса му. Озърна се наляво и надясно. — Всички вие?
Чуха се възгласи на съгласие. Той ги погледна в отговор, накара ги да срещнат очите му, да му покажат одобрението си. Кимна на всеки от тях, като ги привличаше към себе си с погледа и усмивката си, обвързваше ги с неизреченото им обещание, превръщаше ги в част от своя план.
— Тогава ме слушайте внимателно — прошепна той и им разказа какво смята да направи.
Атаката не се проведе през същата нощ, а на следващата. Целият ден протече в подготовка, в избор на мъжете, които щяха да участват в нея. Изпратиха Киър Джоплин и неговите конници на север, а Корморант Итруриън и преследвачите му — на юг. И двете дружини потеглиха по изгрев и се придържаха към прикритието на гората и хълмовете, за да стигнат до назначенията си незабелязано. Те бяха по необходимост малобройни, защото за мисията им най-важни бяха бързината и потайността. Всяка действаше по специфични инструкции. Координацията на различните елементи на нападението разчиташе на прецизния синхрон. Ако ударите не бъдеха проведени навреме и в точно определен ред, атаката нямаше да успее.