Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Какво трябваше да прави Бремен с това момче? Какво да стори? Това бе ден на дилеми и въпроси без отговори и старецът носеше тяхното дразнещо бреме със стоическо мълчание, докато продължаваше да язди на изток. Разрешението и на двете загадки, предположи той, щеше да дойде съвсем скоро.
Когато пристигнаха в долината Рен, Джърл Шанара остави спътниците си и заедно с Прейа тръгна да прегледа защитните позиции на войската и да обяви пристигането си на своите елфи-преследвачи. Навсякъде го приветстваха горещо. Усмихваше се, махаше с ръка и говореше на хората си, че всичко върви добре и не след дълго ще поднесат няколко изненади на северняците.
После препусна надолу през долината, за да огледа вражеския лагер. Този път си взе водач, тъй като из полето вече бяха заложени капани, много от тях новосъздадени, и той не искаше да попадне по погрешка в тях. Прейа остана с него, кралица, така близка на войните, както и самият крал. И двамата не продумваха, докато водачът ги превеждаше през затревените хълмчета, по широките възвишения и през ширналото се, изгоряло от слънцето поле, а после нагоре към скалите, които пазеха десния им фланг, до мястото, откъдето щеше да им се открие изглед към цялата долина. Там имаше малък лагер на съгледвачи и бързоходци, които стояха на стража. Той ги поздрави, после отиде до ръба на скалите, за да погледне.
Пред него се простираше кипящата маса на Северната армия, огромно тресавище от мъже, животни, каруци и бойни машини, обгърнати от прах и жега. Навсякъде настана суматоха, когато оръжията и запасите започнаха да се изваждат и разделят, а отделните отряди се отправиха да заемат позиции. Стенобойните машини бяха събрани и извлечени настрани. Армията се бе установила на по-малко от миля от източния край на долината, там, където можеха да видят всяко нападение и имаха пространство да се разгърнат. Джърл усещаше смущението на човека до себе си. Усещаше и мълчанието на Прейа и хладната й оценка на шансовете им. Тази армия, дошла да превземе родината им, беше огромна сила, която нямаше да отблъснат лесно.
Отне му доста време да я огледа добре, след този първи поглед. Видя къде са складирани запасите, съоръженията и оръжията. Преброи стенобойните машини и катапултите. Потърси с очи штандартите на отделните дружини, обединили се срещу него и направи груба сметка на броя на леката и тежката кавалерия и пешаците. Наблюдаваше приближаването на няколко кервана с провизии от север и юг, откъм Стрелехайм. Внимателно обмисли възможностите.
След това отново се качи на коня, препусна към другия край на долината и свика своите офицери и съветници на военен съвет.
Събраха се в палатка, опъната точно зад първите линии на елфическата защита, Дворцовата стража стоеше на пост около нея. Разбира се, Прейа беше там, както и Бремен. Киър Джоплин командваше кавалерията, а Ръстин Апт и Корморант Итруриън пехотата. Там бяха и капитаните Преккиън и Триуитън, съответно от Черните часови и Дворцовата стража. Присъстваше и едноокият Ам Банда, който ръководеше стрелците. Това бе ядрото на неговото командване, онези, на които най-много разчиташе, онези, които трябваше да убеди, че имат някакъв шанс пред настъпващата армия.
— Добре дошли, приятели — поздрави ги той и се изправи, спокоен и отпуснат, със свалена броня. Бяха се настанили на столове, наредени в широк кръг, за да може да вижда всички. — Ходих до другия край на долината и видях армията на врага. Мисля, че нашият курс на действие е ясен. Трябва да атакуваме.
Чу се възклицание на изненада и смайване. Разбира се, той го очакваше и извика над надигналата се гълчава:
— През нощта! Сега!
Ръстин Апт, възрастен и мощен мъж, тъй широкоплещест и як, че изглеждаше сякаш нищо не може го помръдне, скочи от стола си.
— Господарю, не! Атака? Не можеш…
— Спокойно, Ръстин. — Кралят го прекъсна с рязко движение. — Мога да правя всичко, когато и както трябва. Познавате ме добре. Сега ме чуйте за момент. Тази Северна армия е нищо в сравнение с нас, опили са се от самодоволството и безочието си, смятат, че са твърде многобройни, за да си прави някой шега с тях, и мислят, че сме се установили на сигурно зад защитната си линия. Но те стават все повече и повече, нашите елфи-преследвачи видяха това и са отчаяни. Не можем просто да седим и да не предприемаме нищо, докато те станат толкова много, че да ни погълнат на една хапка. Не можем да седим и да чакаме неизбежната атака. Трябва да пренесем битката при тях, сега, по нашите правила, в избрано от нас време, когато ние сме готови, а те — не.