Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
Извадих от джоба на якето плика с деветнайсетте банкноти по десет хиляди йени и го сложих в чекмеджето. И този път пликът ми се стори странно тежък. Тази тежест като че ли съдържаше някакъв смисъл, аз обаче не го разбирах. Изведнъж осъзнах, че ми напомня нещо. Онова, което бях направил, ми напомняше нещо. Загледах се в плика в чекмеджето и се помъчих да се сетя, но не успях.
Затворих чекмеджето, отидох в кухнята, направих си чай и точно стоях при мивката и го пиех, когато се сетих какво ми напомня онова, което бях направил предния ден. То приличаше удивително на нещата, които Крита Кано бе правила като момиче на повикване. Отиваш на посоченото място, преспиваш с човек, когото не познаваш, и ти плащат. Всъщност не бях спал с жената (бях свършил в гащите), но ако не броим това, останалото си беше същото. Понеже ми трябваше определена сума, бях предоставил тялото си. Продължих да мисля за това, докато пиех чая. Някъде в далечината излая куче. После чух малък витлов самолет. Но не можех да се съсредоточа. Излязох отново на верандата и погледнах окъпаната в следобедно слънце градина. След като ми омръзна, си погледнах дланите. Само като си помислех, че съм станал проститутка! Кой би предположил, че ще продавам тялото си за пари? И че първото, което ще си купя с парите, ще са маратонки!
Искаше ми се да подишам чист въздух, затова реших да напазарувам. Обух новите маратонки и излязох. Имах чувството, че тези нови обувки са ме преобразили, направили са ме нов човек, съвсем различен от онова, което съм бил преди. Улицата и лицата на хората, с които се разминавах, също изглеждаха различно. Купих от кварталния супермаркет зеленчуци, яйца, мляко, риба и кафе на зърна и платих с банкнотите, които предишната вечер бях получил като ресто в магазина за обувки. Идеше ми да кажа на кръглоликата застаряваща касиерка, че предния ден съм изкарал парите, като съм продал тялото си. Спечелил съм двеста хиляди йени. Двеста хиляди йени! Преди, докато работех в юридическата кантора, трябваше да се скъсам от работа и всеки ден да оставам след работно време, за да изкарам някакви си мижави сто и петдесет хиляди. Ето какво ми идеше да кажа на касиерката. Но не й казах, разбира се, нищо. Връчих й парите и си получих хартиения плик с покупките.
Едно беше сигурно: нещата се бяха раздвижили. Помислих си го, докато се прибирах, притиснал плика с покупките. Сега единственото, което трябваше да направя, бе да се закрепя и да не бъда повален. Постигнех ли го, все щях да стигна някъде — в най-лошия случай поне някъде другаде, не където се намирах сега.
Предчувствието ми се оправда. Когато се прибрах, котаракът излезе да ме посрещне. Веднага след като отворих входната врата, той измяука силно, сякаш ме е чакал цял ден да се върна, и навирил опашка, дойде при мен. Беше Нобору Ватая, който бе изчезнал преди близо година. Оставих плика с покупките и го гушнах.
5.
Място, за което ще се досетиш, стига да помислиш хубаво, ама много хубаво
„Здравей, Господин Птицата с пружината.
Обзалагам се, мислиш, че съм в някоя класна стая и като всяка гимназистка залягам над учебниците и зубря. Дума да няма, последния път, когато се видяхме, сама ти казах, че се местя в «друго училище», и е съвсем естествено да си мислиш това. Всъщност наистина отидох в друго училище, в частен девически пансион далеч, много далеч, скъп, с просторни чисти стаи като в хотел, с кафене, където има от пиле мляко, с тенис корт и плувен басейн, чисто нови и лъскави, така че, иска ли питане, си беше доста скъп, само за богати момичета. За проблемни богати момичета. Сигурно си го представяш — страхотен пансион в планината. Беше заобиколен с висок зид, горе с бодлива тел, имаше огромна желязна порта, която и Годзила няма да изкърти с ритник, и с денонощни пазачи, които само слухтяха и обикаляха като роботи: не толкова за да не допускат външни хора, а по-скоро да попречат на нас, които бяхме вътре, да излезем навън.
Вероятно ще ме попиташ: «Защо си отишла на такова ужасно място, щом си знаела, че е ужасно?» Прав си, нямах обаче друг избор. Исках да се махна от къщи, но след всички каши, които бях забъркала, това бе единственото училище, «смилило се» да ме приеме насред учебната година. Ето защо реших да отида. Наистина си беше ужасно! Хората употребяват думата «кошмарно», но там беше повече от кошмар. В пансиона наистина сънувах кошмари, и то през цялото време, и се будех, плувнала в пот, но дори тогава ми се искаше сънят да продължи, защото кошмарите бяха далеч за предпочитане пред живота на онова място. Не знам дали си представяш какво е това, Господин Птицата с пружината. Не знам дали някога си попадал в такъв капан.