Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
Ето защо останах в този първокласен хотел-затвор-пансион само един учебен срок. Когато се прибрах за пролетната ваканция, заявих на нашите, че ако настояват да се върна там, просто ще се самоубия. Ще си натикам в гърлото три тампона и ще изпия тонове вода, ще си прережа вените, ще скоча от покрива на училището. И не се шегувах. Говорех сериозно. Взети заедно, майка ми и баща ми имат въображение колкото дървесна жаба, но от опит знаеха, че ядосам ли се, не отправям напразни закани.
И така, не се върнах в онзи пансион. От март до април се затворих у нас: четях, гледах телевизия и просто се размотавах. И по сто пъти на ден си мислех колко ми се иска да видя Господин Птицата с пружината. Идеше ми да дойда по уличката до вас, да се прехвърля през зида и да си побъбря хубаво с теб. Но не беше толкова просто. Нямаше да е същото, както през лятото. Затова само гледах от стаята си уличката и се питах: «Какво ли прави сега Господин Птицата с пружината? Пролетта превзема неусетно и полека целия свят и Господин Птицата с пружината също е в този свят, но какво ли става в живота му? Дали Кумико се е върнала? Какво се случва с ония странни птици Малта Кано и Крита Кано? Дали котаракът Нобору Ватая се е прибрал? Дали белегът е изчезнал от бузата на Господин Птицата с пружината?» След като цял месец живях така, вече не издържах. Не знам как и кога е станало така, но кварталът за мен вече не беше нищо друго освен «света на Господин Птицата с пружината» и когато бях в него, не представлявах нищо освен «аз, която съм в света на Господин Птицата с пружината». И това не беше някаква временна приумица. Ти, разбира се, нямаш вина, но все пак… Трябваше да си намеря място, което да е мое.
Мислих и мислих, и мислих и накрая измислих къде да отида.
(Подсказвам ти) това е място, за което ще се досетиш, стига да помислиш хубаво, ама много хубаво. Ако се постараеш, ще си представиш къде се намирам. Не е училище, не е хотел, не е болница, не е затвор, не е къща. Това тук е особено място, което се намира много далеч. То е… тайна. Поне засега.
Пак съм в планината и това място тук също е оградено със зид (но не чак толкова дебел и висок), и то си има порта и един симпатичен дядка, който я пази, но можеш да си влизаш и да си излизаш по всяко време. Разположено е в огромен парк с горички и езеро и ако по изгрев-слънце излезеш на разходка, ще видиш много животни: лъвове и зебри и… не, шегувам се, ще видиш мили животинки като язовци и фазани. Има общежитие и сега аз живея тук.
Пиша ти това писмо в малка стаичка на малко бюро до малко легло, сложено до малка библиотечка и малък дрешник, които не са украсени с нищо и са предназначени да задоволят най-насъщните нужди. На писалището има неонова лампа, чаша чай, листове, на които да напиша това писмо, и речник. Да ти призная, почти не отварям речника. Просто не обичам речници. Не обичам вида им, не обичам онова, което пише вътре. Всеки път, когато отварям речник, се мръщя и си казвам: на кого му е притрябвало да знае това? Хора като мен не си падат много-много по речниците. Да речем, гледам какво означава думата «трансформация» и там пише: «преминаване от едно състояние в друго». Мисля си: и какво от това? Изобщо не ме засяга. Затова, видя ли върху бюрото речник, все едно гледам някакво чуждо куче, оставило завъртяно лайненце отзад на моравата. Въпреки това си купих речник, защото реших, че докато ти пиша на теб. Господин Птицата с пружината, може да се наложи и да проверя нещо.
Освен това имам пред себе си десетина молива, всички подострени и подредени един до друг. Съвсем нови са. Току-що ги купих от книжарницата — специално за да ти пиша на теб (не че се опитвам да те накарам да се почувстваш признателен или нещо от тоя род: току-що подострените, съвсем нови моливи са много красиви, нали. Имам и пепелник, цигари и кибрит. Не пуша чак толкова много, както преди, но понякога запалвам само колкото за настроение (както сега например). Това е всичко върху бюрото ми. То е обърнато към прозореца, а прозорецът е с пердета. Пердетата са на хубави цветчета, не че съм ги избирала аз, те просто си вървят с прозореца. Тези цветчета са единственото тук, което не изглежда съвсем спартанско и семпло. Стаята е точно като за тийнейджърка… или може би не. Не, по-скоро прилича на образцова затворническа килия, предназначена с най-добри намерения за хора, осъдени за пръв път. На лавицата е касетофонът ми (онзи големият, помниш ли го, Господин Птицата с пружината) и точно сега съм си пуснала Брус Спрингстийн. Неделя следобед е, всички се забавляват, затова никой не ми прави забележка, че съм го надула толкова силно.