Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
Напоследък единственото ми забавление е да ходя в края на седмицата в близкия град и да си купувам касети. (Почти не купувам книги. Ако ми се дочете нещо, мога да го взема от малката ни библиотека.) Сприятелила съм се с момичето от съседната стая. То си купи кола на старо и ме кара до града. И знаеш ли? Уча се да шофирам. Тук има много големи открити пространства, мога да си се упражнявам на воля. Още нямам книжка, но вече знам да карам горе-долу добре.
Да ти призная обаче, ако не броим касетите, които си купувам, и разходките до града, почти не се забавлявам. Всички твърдят, че ако не поизлязат веднъж в седмицата, ще превъртят, на мен ми олеква, когато всички излязат и аз си слушам на воля любимата музика. Веднъж отидох на нещо като сляпа среща заедно с приятелката с колата. Само за да опитам. Тя е тукашна, има много познати. Оказа се, че срещата ми е с едно доста симпатично момче, студент, но и аз не знам, още много неща не са ми ясни. Все едно са някъде в далечината, подредени като кукли на стрелбище, и между куклите и мен виси прозрачно перде.
Да ти призная, Господин Птицата с пружината, когато миналото лято се срещахме, например когато седяхме на масата в кухнята, приказвахме си, пиехме бира и така нататък, все си мислех: ами ако Господин Птицата с пружината вземе да ме събори на земята и се опита да ме изнасили? Не знаех какво ще правя. Е, щях да се дърпам, разбира се, и да повтарям: «Недей, Господин Птицата с пружината!» Но сигурно съм щяла и да си мисля, че трябва да ти обясня защо не е хубаво да го правиш, и колкото повече съм щяла да мисля, толкова повече съм щяла да се обърквам, а през това време ти сигурно вече си щял да ме изнасилиш. Докато си мислех тези неща, сърцето ми бумтеше като обезумяло и аз си казвах, че не е честно. Обзалагам се, изобщо не ти е и хрумвало какво ми се върти в главата. Как мислиш, глупаво ли е? Вероятно да. В смисъл че наистина си е глупаво. Но по онова време бях съвсем сериозна за тези неща. Според мен точно заради това издърпах от кладенеца въжената стълба и сложих капака, все едно те запечатах там вътре. Така нямаше да те има край мен и поне за известно време аз нямаше да се терзая от такива мисли.
Сега съжалявам. Знам, че не е трябвало да постъпвам така с теб (и с когото и да било). Но понякога е по-силно от мен. Съзнавам прекрасно какво върша, а не мога да се спра. Това е най-голямата ми слабост.
Не смятам, че изобщо е било възможно да ме изнасилиш, Господин Птицата с пружината. Сега вече го знам някак. Не че няма да го направиш никога, съвсем никога (мисълта ми е, че никой не може да бъде сигурен какво ще се случи), но поне не би го направил, за да ме объркаш. Не знам как точно да го изразя, но поне така го чувствам.
Е, стига с тия изнасилвания.
При всички положения, дори и да отида на среща с момче, няма да бъда в състояние да се съсредоточа емоционално. Ще се усмихвам, ще бъбря, а съзнанието ми ще се носи другаде като балон с откъснат конец. Ще си мисля за едно, после за друго, без то да има връзка с първото. Не знам, предполагам, че всъщност искам още малко да бъда сама. И да оставя мислите ми да се реят на воля. В този смисъл вероятно още «съм на път да се възстановя».
Скоро ще ти пиша пак. Следващия път може би ще бъда в състояние да навляза по-навътре в най-различни неща.
П.П. Преди да получиш следващото писмо, се опитай да се досетиш къде съм и какво правя.“