Последно изкушение

Тадеуш извади две банкноти от джоба си и направи знак на Красич да седне пред компютъра.

— Започвай.

Той се приведе над рамото на сърбина и се втренчи в екрана.

Красич написа адреса на сайта. Докато вкарваше адреса съгласно инструкциите на Ханзи, собственикът на магазинчето дойде при тях.

— Трябва да платите ползването на компютъра.

— Добре — Тадеуш извади нова банкнота от петдесет марки и му я подаде. — Задръж рестото и ни остави на мира.

— Поне те бива да привличаш вниманието на хората — изръмжа Красич, докато чакаше да влезе в пощата.

— Че откъде ще знаят кои сме? Хайде, Дарко, вади данните на екрана.

Красич отвори пощенската кутия и обещаното от Ханзи съобщение. Към него имаше прикрепени няколко файла и той започна с първия. Той съдържаше основните данни за живота на Тони и професионалната му кариера — от завършването на висше образование до сегашната му работа като университетски преподавател.

— Чете лекции по психология? — озадачи се Красич. — Че откога почнаха да дават пари, за да четеш?

— Така се казва. Означава, че е преподавател — нещо като професор, но с по-ниска степен — отвърна нетърпеливо Тадеуш.

— Остави това сега. Каква е тази история, че бил консултант на Вътрешно министерство по въпросите на психологическото профилиране на престъпници? Този тип да не е профайлър?

— Ами поне такъв е бил, доколкото разбирам.

— Което означава, че работи с ченгета — каза мрачно Тадеуш.

— Продължавай, Дарко.

Ханзи си беше свършил работата добре. Във файла беше въведен адресът на Тони, телефонният му номер и номерът на банковата му сметка.

— Не може да се каже, че е червив от пари — отбеляза Красич. Това, което виждаше, не говореше кой знае колко добре за вкуса на Каролайн Джексън. Тоя тип не беше дори хубав. На жена, която бе склонна да замени шефа му с този жалък мухльо, не можеше да се разчита за точна преценка, това поне беше сигурно.

Той отвори следващия файл. Оказа се вестникарска статия за процеса срещу някакъв сериен убиец на име Джако Ванс.

Ставаше дума за ролята на профайлъра, който го бе заловил, въпросния Тони Хил — основател на Отдела по профилиране към криминалната полиция.

— Работи с ченгета — повтори Тадеуш. Очите му бяха потъмнели от гняв. — Давай нататък.

В следващия файл имаше друга вестникарска статия, този път за някакъв тип, който убил четирима души в един град в Северна Англия, Брадфийлд. Авторът обясняваше как психологът доктор Тони Хил сътрудничел на полицията и изработвал профил на престъпника, който ги довел до него, и как тази негова работа едва не му струвала живота.

— За какво, по дяволите, Каролайн Джексън се занимава с него? — попита Тадеуш. — Нали каза, че си проверил, и че тя работи извън закона, също като нас.