Последно изкушение
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последно изкушение». Краткое содержание книги:
Петра беше позеленяла от гняв.
— Вие бяхте тази, която настояваше да отстъпим случая на Европол и да допуснем включването на англичаните. А сега искате да си присвоите заслугите за успеха на операцията.
Плеш я изгледа хладно.
— Бих предположила, че това ще се стори привлекателно на амбициозна жена като теб, Петра.
Петра сви ръце в юмруци.
— Признавам, исках тъкмо аз да разруша империята на Радецки. Но не ако цената е провалът на работата на друг — и нечий живот.
— Нашата операция не излага Джордан на опасност. Затова пък не можем да бъдем сигурни, че животът на Таня Кребс не е застрашен. От къде да знам, Дарко Красич може да е оставил инструкции да убият детето, ако нещо се случи с него или с Радецки.
— И за какво му е да го убиват? — изфуча Петра. — Ако ги арестуват, животът на детето е допълнителна застраховка за тях. Търсите си повод да оправдаете това, което сте решили да направите.
Плеш удари с длан по бюрото.
— Достатъчно! Самозабравяте се, Бекер. Аз ръководя този отдел. Ако искате да продължите да работите в него, е крайно време да научите къде свършва спорът и започва неподчинението.
Петра си наложи да преглътне гнева си. Ако сега дадеше воля на напиращата ярост, това нямаше да помогне на никого.
— Да, госпожо — процеди тя през стиснати зъби.
Двете се гледаха мрачно през бюрото. Когато Плеш проговори отново, по някакво чудо бе успяла да възстанови спокойния тон на гласа си.
— Предполагам, че искаш да участваш в операцията.
— Да, госпожо.
— Добре. Извикала съм хора от специалните части, които ще проведат нападението на фермата. Ти ще ръководиш операцията от наше име. Искам освен това да се видиш с Марлене Кребс и да й обясниш какво ще се случи. Необходимо е тя да ни сътрудничи, и съм убедена, че тъкмо ти ще съумееш да я убедиш. И тъй, срещни се първо с момчетата от специалните части, и после върви в затвора да поговориш с Кребс. След един час ще я преместят в болничното крило.
— Тъй вярно — Петра се завъртя на пета и тръгна към вратата.
— Петра? — подвикна Плеш, докато тя натискаше дръжката.
Петра се обърна отново с лице към нея.
— Да?
— Вярвай ми, така е по-добре.
Погледът на Петра говореше, че не вярва на нито една дума на Плеш. Но на глас каза само:
— Щом казвате.
И излезе.
Пет минути по-късно Акулата я откри, застанала под проливния дъжд на паркинга. Беше взела отнякъде едно парче тухла и блъскаше ожесточено с него по стената. Той прояви достатъчно разум да не казва нищо и да изчака мълчаливо, докато тя се изтощи и пусна тухлата на земята. Двамата се спогледаха. Дъждовната вода се стичаше по лицата им.
— Всичко ще бъде наред — каза тя.
— Така ли мислиш?
— Длъжни сме да се справим — тя обви раменете му с ръка и двамата влязоха обратно в сградата.
Внушителният силует на мерцедеса се плъзгаше по крайната лява лента на магистралата. Шофираше Красич.
— Гадно време — измърмори той, докато чистачките се бореха с водата, плисната върху предното стъкло от минаващ камион. Пейзажът наоколо представляваше само размити зелени петна, прорязани от водни струи.
— Както казваше навремето баба ми, ако няма как да се отървеш, трябва да се научиш да търпиш — Тадеуш вдигна за миг очи от списанието за ловни оръжия, което четеше.
— Така да е. Ама се хващам на бас, че на нея не й се е налагало да пътува за шибания Кьолн, за да спасява пратка хероин, защото Рейн била придошла и транспортът е спрян — изръмжа Дарко.
— Стига, Дарко, това е обикновено неудобство. Освен това можеш да погледнеш на нещата от добрата им страна — полицаите ненавиждат такова време не по-малко от нас. Така ще бъдем по-спокойни.
Красич изсумтя. Явно не беше убеден в правотата на думите му.
— Дано да не е толкова гадно, когато тръгнем за Ротердам.
— Защо не искаш да летим? Няма да носим нищо подозрително със себе си.
— Не обичам да ползвам самолети, ако не е абсолютно наложително — отвърна Красич. — Имената в списъка на пасажерите са следа, която оставяш зад себе си.
— Добре де, а защо да не пътуваме с влак? По-удобно е, отколкото с кола.
— Много хора има. Във влака не можеш да разговаряш. Пълно е с любопитни бабички, тръгнали на гости на внуците си.