Последно изкушение
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последно изкушение». Краткое содержание книги:
— Не ми се искаше да помислиш, че това има някаква връзка с предната вечер.
Карол се усмихна. Беше готова да повярва, че го е обработила докрай. Винаги трябва да се молят за още, очевидно принципът си оставаше един.
— Не бих искала между нас да има напрежение — каза тя на глас.
— Чудесно. А пък ако ти трябва БМВ-то, ела до тук. Оставям го в подземния гараж. Ключовете са в портиера. Ще му кажа, че ще дойдеш, става ли?
— Благодаря, но ми се струва, че няма да имам време за разходки. Все пак е добре да знам, че предложението важи. Обади се, като се прибереш.
— Ще се обадя. И когато се върна, ще довършим това, което започнахме, нали?
— Надявам се. До скоро, Таджо — тя остави слушалката на мястото й и отново се усмихна. Всичко се развиваше великолепно. Тадеуш нямаше да й се пречка и не се налагаше да търси извинения, за да има време да напише докладите. И което беше по-хубаво, можеше да прекара вечерта с Тони. Животът щеше да става все по-хубав от тук нататък. Беше убедена в това.
Глава 34
Ако продължаваше да вали така, не съществуваше опасност какъвто и да било плавателен съд да потегли по Рейн в близкото бъдеще. Така поне мислеше Тони през този мрачен следобед, докато се взираше през предното стъкло на наетия опел. Ако можеше да се вярва на картите, които беше разпрострял на седалката до себе си, наближаваше до малко пристанище на края на някакъв канал. Вече беше обиколил няколко подобни места край Кьолн, но не откри нищо. Започваше да му омръзва ту да се мокри до кости под дъжда, ту да се спарва от отоплението в колата.
Забеляза тясното отклонение вдясно тъкмо навреме, за да успее да завие, но не можа да подаде сигнал. Беше прекалено съсредоточен в пътя, за да забележи фолксвагена, който го сподири — на волана седеше Радо Матич. Навлязоха в тясна уличка, която почти приличаше на тунел — от двете й страни се издигаше висок жив плет. Радо изостана значително. След около половин километър излязоха на открит кей, край който бяха пристанали няколко натоварени речни кораба.
Тони паркира колата и излезе отново под поройния дъжд. Изобщо не видя фолксвагена, който го подмина и продължи, а после се скри зад някаква олющена постройка наблизо. Тръгна бързо към пристана. От там можеше да прочете имената на първите три кораба — но нито един от тях не беше „Вилхелмина Розен“. Продължи нататък и провери останалите три — но нямаше късмет. Когато влезе отново в колата, избра номера на Марейке на мобилния си телефон.
— Задраскай и номер седем в списъка — каза той уморено, веднага щом чу гласа й.
— Съжалявам, Тони — каза тя. — Само си загуби времето.
— И това трябваше да се свърши.
— Не, не ме разбираш, като ти казвам, че наистина си си губил времето. Един от моите хора започна да се обажда в по-големите пристанища в областта — такива, където се плаща, за да оставиш кораба си. И току-що откри къде е „Вилхелмина Розен“.
— Шегуваш ли се?
— Ни най-малко. „Вилхелмина Розен“ е пристанала в „Марина Виденфелд“. Това е пристанище на левия бряг на Мозел, малко след Кобленц.
— Къде се намира това? — той започна да прехвърля едромащабните карти, докато намери една регионална.
— Връщаш се натам, откъдето си дошъл — пътуваш към Бон, надолу по Рейн до мястото, където Мозел се влива в нея. Ако съдя по моята карта, ще ти отнеме не повече от час.
— Добре — изохка той. — Тъкмо ще поизсъхна, преди отново да се измокря до кости.
— Успех — каза Марейке. — Няма да разговаряш с него, нали?
— Не, само ще го огледам. Обещавам.
Затвори телефона и запали двигателя. За негово учудване дъждът спря в момента, в който се качи на магистралата. Тони се усмихна.
— Така е по-добре — каза той. — Вече не вали. Мога да се поразходя по пристана и да похваля красивия ти кораб. Дръж се, Джеронимо, идвам.
Петра гледаше гневно Хана Плеш, застанала пред бюрото й.
— Вие се съгласихте, че е логично да координираме нашия арест с работата на Карол Джордан в Ротердам. Но тя заминава за Холандия чак след два дни. Ако притиснем Радецки и Красич отсега, те могат да се откажат от пътуването и ще провалим шансовете да унищожим цялата им мрежа.
— Говорим за живота на едно дете. Нямам намерение да рискувам нито за момент. Можем да изведем Кребс от затвора още тази нощ. Ще кажем, че е отведена в затворническата болница с апандиситна криза. Това ще ни даде малко спокойствие, ако има напрежение около заложницата във фермата. Искам да започнем операцията тази вечер.