Последно изкушение

Той излезе от колата и започна да криволичи бавно из търговската част на пристанището. Каза си, че наблюдението на търговските кораби е много показателно. Всеки беше различен, всеки говореше за характера на собственика и екипажа си. Някои бяха безукорно поддържани, навсякъде по тях, където имаше свободно място, имаше сандъчета с цветя. Имаше ожулени стари корабчета, които превозваха въглища — с ръждясали метални части на кабините, с излющена стара боя. На някои прозорчета се виждаха спретнати дантелени перденца, други бяха украсени дори с всевъзможни рюшове и панделки. Боята на някои беше толкова нова, че чак блестеше, повърхността на други беше от лакирано дърво. На някои имаше завързани с вериги велосипеди, на кърмата на други бяха паркирани коли, които изглеждаха съвсем не на място. Разнообразието беше огромно и включваше дори знаменцата и флагчетата, които висяха отпуснати във влажния въздух.

Тони се шляеше насам-натам, провесил фотоапарат на врата си. От време на време се преструваше, че снима някой от по-хубавите кораби. Беше подминал двайсетина лодки и товарни кораби без резултат, зави зад един ъгъл и едва не връхлетя върху паркирания на кея черен голф. До него бе пристанал великолепен кораб, облицован целия с дърво, което блестеше от новия слой лак. На кърмата бе написано с красиви ръкописни букви „Вилхелмина Розен, Хамбург“.

Сърцето му подскочи. Той отстъпи назад, за да огледа кораба в цялото му великолепие. Проследи кея по цялата му дължина, после се обърна, за да го снима. После пак се върна към кърмата, като през цялото време спираше и оглеждаше възторжено кораба. Когато минаваше покрай кабината, от нея излезе млад, тъмнокос мъж с дълга коса, вързана на опашка. Дори под безформения пуловер можеше да се види, че е много широкоплещест. Дългите му крака бяха обути в тесни джинси, носеше тежки работни обувки. Нямаше съмнение, че поне физически е достатъчно силен, за да бъде убиецът. Докато излизаше на палубата, младият човек нахлупи ниско на главата си една бейзболна шапка, така че очите му почти не се виждаха.

— Имате прекрасен кораб — подвикна му Тони.

Младият мъж кимна и каза лаконично:

— Ja.

После се запъти към мостчето, по което се слизаше на кея, на няколко метра от мястото, където стоеше Тони.

— Рядко може да се види по-стар кораб в такова прекрасно състояние — продължи Тони, когато човекът слезе на кея.

— Поддръжката изисква много труд — той тръгна към колата.

— Забелязах, че имате много необичаен флаг — продължи упорито Тони, опитвайки се отчаяно да въвлече предполагаемия убиец в разговор.

Човекът се намръщи.

— Как? Английският ми не е добър.

Тони посочи триъгълното флагче, което висеше на малък пилон на кърмата. Беше черно, поръбено с бяло, а в средата беше изобразена плачеща върба.

— Флагчето — повтори той. — Не съм виждал такова.