Последно изкушение

— Какво?

— Интернет кафе. Място, където можеш срещу заплащане да ползваш компютър с достъп до интернет.

— Знам какво е интернет кафе. Какво да правя в него?

— Ще ти открия адрес и ще пратя всичко на него. Ще ползвам hotmail, com. Ще напишеш www.hotmail.com, а после ще въведеш името си като адрес. Ще ползвам името и фамилията ти. Парола ще бъде името на улицата, на която живея. Ясно ли е? Ще запомниш ли?

— Разбира се, че мога да запомня шибаната тъпотия — www.hotmail.com, после моето име и името на улицата, на която живееш. Мислиш ли, че начинът е безопасен?

— Много по-безопасен, отколкото да говорим по телефона. И на твое място не бих се бавил. Налага се да видиш това, което ще ти пратя колкото е възможно по-бързо — събеседникът му затвори телефона.

— Майната му — Красич хвърли гневно телефона към арматурното табло. — От къде да намеря сега интернет кафе?

— Какво става, Дарко? — попита Тадеуш. — Кой се обади?

Красич изпсува под нос на сръбски.

— Ханзи, хакерът. Бях му възложил да търси нещо и се оказа, че трябва да видя спешно данните. Трябва да намеря интернет кафе.

— Ами излез по първото отклонение. Напоследък във всяко градче има по някое кафе с достъп до интернет. За какво става дума?

Красич се намръщи.

— Това, което ще ти кажа, няма да ти хареса.

— Ако отлагаш, няма да ми стане по-приятно.

— Снощи, след като си тръгна от твоя апартамент, Каролайн Джексън се срещна с друг мъж.

Тадеуш го изгледа стреснато.

— Значи си продължил да я следиш?

— Да, продължих да я следя. Да не мислиш, че ще приема напълно непознат човек на доверие? От момента, в който ми разказа за нея, пратих човек да върви по петите й. Онази вечер за първи път направи нещо по-различно, освен да пазарува и да ходи на фитнес.

— И кой е този мъж? Къде се срещнаха? — Тадеуш се опитваше да говори с безразличен тон, но Красич долавяше напрежението в гласа му.

— Наел е апартамент в същата сграда, в която живее и тя. Когато се прибра, тя отиде право при него. Радо ги видя на прозореца. Целували се.

Тадеуш поклати глава.

— Трябва да е сбъркал. Нали знаеш, Радо не блести с ум. Сигурно просто са се поздравили.

Красич поклати глава.

— Не е това. После ги видях и аз. Целуваха си се съвсем сериозно. При това по всичко личеше, че не им е за първи път. Тя остана в апартамента му повече от час и половина.

Тадеуш сви юмруци.

— Но не остана там цяла нощ?

— Не. Чак толкова глупава не е. Нали е знаела, че ще й се обадиш по телефона — Красич бръкна грубо с пръст в раната. — Водеше те за носа, шефе.

— И какво е търсел Ханзи?

— На другата сутрин, когато онзи мъж излезе, претърсих апартамента. Открих името му и всякакви други данни, и наредих на Ханзи да види до какво още може да се добере. Вероятно точно това е направил.