Последно изкушение
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последно изкушение». Краткое содержание книги:
— Кой е този мъж?
— Някой си доктор Антъни Хил. Преподава в университета „Сейнт Андрюз“. Това е в Англия, нали?
— Всъщност в Шотландия — гласът на Тадеуш беше сух и рязък. — След малко ще стигнем до отклонение. Хайде да видим какво ще ни каже Ханзи за този доктор Антъни Хил. После ще решим как ще постъпим с госпожа Джексън.
Красич хвърли кос поглед към шефа си. Профилът му беше суров, мускулите на челюстта — изхвръкнали от стискане. Не би искал да е на мястото на Каролайн Джексън следващия път, когато го срещне. „Пада й се на мръсницата“, каза си той доволно, докато включваше мигача, за да сигнализира смяна на платното. На жена вяра да нямаш.
Цяла нощ го тресеше, койката се беше просмукала от потта му. Сърцето му биеше, като че ли щеше да изхвръкне, черни вълни пулсираха в слепоочията му. Цялата вечер бе имал чувството, че корабът е капан, който се затваря около него. Принудителното бездействие го влудяваше. Нямаше какво да върши освен някакви дребни механични дейности, които не можеха да отклонят съзнанието му от постоянния спор, който водеше сам със себе си. Дори Гюнтер и Манфред забелязаха, че нещо не е наред. Накрая, когато се опитаха да изразят за пореден път загрижеността си за него, той им се разкрещя. Стреснатите им лица бяха ужасно предупреждение за това, което можеше да се случи, ако изгубеше контрол над себе си.
Не можеше да си позволи никакви грешки — в противен случай всичко, към което се бе стремил с такива усилия, щеше да бъде загубено. Трябваше да измине още много път, преди да се убеди, че светът ще разбере смисъла на това, което правеше. Напомняше си го непрекъснато. Трудно беше да се овладее, докато главата му се пръскаше от противоречиви мисли. Всеки път, когато решеше, че си е изяснил нещата, някаква нова мисъл се прокрадваше коварно в съзнанието му и объркваше всичко. Първоначално се беше убедил, че е унищожил смисъла на мисията си, като се вслуша в гласа на дядо си и се остави да бъде изкушен от онази кучка Калве. После се убеди, че е постъпил правилно, защото по този начин я бе подчинил изцяло на себе си. Малко по-късно обаче махалото се залюляваше в обратна посока и той си оставаше все така объркан.
На всичкото отгоре се струпа и шокът, който преживя, когато прочете във, вестниците статии, в които се коментираше делото му. Въпреки че беше очаквал този момент и мислеше, че е подготвен за него, сблъсъкът с действителността го обърка. Наричаха го чудовище, както беше очаквал. Но се беше надявал, че ще се намери поне един човек, който да осъзнае, че това, което се случваше с тези арогантни мръсници, имаше солидно, сериозно основание. Но никой не бе казал и една дума против тях.
Бяха описвани като невинни жертви, изтъкваше се, че е напълно неразбираемо защо е трябвало да загинат от ръцете му.
Разбира се, имаше всевъзможни предположения за евентуалните мотиви. В един-два вестника се споменаваше дори, че той може да е побъркан застъпник на правата на животните, който протестира по този начин срещу вивисекциите. Невероятно! Отговорът беше очевиден, а те бяха толкова глупави, че не го виждаха.
Колкото повече четеше, толкова повече се вбесяваше. Започна да си мисли, че ще се наложи да им обясни за какво става дума, но все още не му се искаше да прави нещо, което би могло да го изложи на опасност. Имаше още работа, а сега осъществяването на плановете му щеше да бъде много по-трудно. В един от вестниците се появи съобщение, че полицията отправяла предупреждение към учените психолози да съобщават за всякакви запитвания, отправени към тях от непознати хора, представящи се за журналисти. Не му беше ясно как бяха открили начина му да се свързва с тях, но този вариант беше вече провален. Всеки един от тези мръсници щеше да е нащрек. Нямаше вече да може да използва досегашното си прикритие, за да ги примамва и да упражнява властта си над тях. Не и в Германия.
Но така или иначе следващият му ход трябваше да бъде осъществен в Холандия. Тези мръсни колаборационисти бяха не по-малко виновни от немските психолози — в това беше убеден. Може би в Холандия щеше да успее да мине още веднъж под същото прикритие, защото единният европейски пазар като че ли не се отнасяше до новините. Налагаше се да опита, защото още не беше измислил алтернативен вариант, а не можеше да чака повече. Имаше нужда от нещо, което да изтрие спомена за Калве, нещо, което да му докаже, че не е неудачник. Просто трябваше да бъде по-внимателен. А след това вече щеше да измисли нещо ново, друг начин да залавя жертвите си.
Тези постоянни размисли го съсипваха. Когато си легна, му се виеше свят. А после тялото му изневери и се поддаде на температурата, която ту го хвърляше в огън, ту го караше да зъзне от студ, предаде го и мозъкът и го лиши от сън.