Последно изкушение
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последно изкушение». Краткое содержание книги:
Глава 35
Петра се облегна на неудобния стол и вдигна крака на рамката на тясното легло в затворническата болница. Марлене изглеждаше толкова зле, колкото можеше да се очаква от една жена, която не се отличаваше с много бляскав вид още преди тревогата и затворът да я довършат. Под очите й имаше торбички, които свидетелстваха за безсъние, а може би и за сълзи. „Още по-добре за моите цели“, каза си Петра. Въпреки че считаше момента, подбран за операцията, за неподходящ, не можеше да не се вживее в изпълнението й. Подхвърли на Марлене пакет цигари и запалка. Тя ги изгледа подозрително, после сви рамене и запали.
— Защо съм тук? — попита тя. — Не съм болна.
— Имаш остра апандиситна криза — заяви Петра. — Или поне ние смятаме така. Ако предположението ни се окаже вярно, ще те прехвърлят в друга болница за лечение.
Марлене вдиша дълбоко дима от цигарата и явно бе обзета от блаженство, когато никотинът изпълни дробовете й.
— Каква игра играете? — попита тя с престорено отегчение.
— Знам къде е Таня.
Марлене кръстоса крака и огледа Петра отгоре до долу.
— Какво искаш да кажеш с това?
— Редно е децата да живеят с майките си.
— Да, но копелета като вас са ни разделили, нали така?
Марлене издиша тънка струйка дим към Петра.
— Виж какво, Марлене, денят ми беше много тежък. Нямам никакво намерение да си играя с теб на криеница. Ето каква сделка ще ти предложа. Знам, че Красич ползва Таня като залог. Ако си държиш устата затворена, нищо лошо няма да се случи на детето ти. Лично аз не смятам, че да те държат вързана като куче в някакъв селски двор е много хубаво, но това е въпрос на преценка.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш с това „вързана като куче“?
Петра почти не обърна внимание на прекъсването.
— Предлагам ти следното. Ние ще освободим Таня, ще те измъкнем от тук и ще ви осигурим охрана по програмата за защита на свидетели. Ще заживеете в нов град, ще ви осигурим нова самоличност, нов живот. В замяна трябва да дадеш показания срещу Красич и Радецки.
Марлене я гледаше с отворена уста. За миг дори забрави да дърпа от цигарата.
— А защо трябва да ти вярвам? — попита тя накрая.
Петра извади един лист от джоба си и го подаде на Марлене.
— Снимката направих лично аз днес сутринта, с дигитален фотоапарат.
Марлене разгъна листа. На него бе отпечатана цветна снимка на дете, което се дърпаше, вързано на въже. Снимката беше обработена, така че не личеше къде точно е правена. Тя ахна и постави ръка на устата си.
— Съжалявам, не е съвсем на фокус, но снимах много отдалече.
— Тя добре ли е?
Петра сви рамене.
— Да, доколкото мога да преценя. Но ако аз имах дете, не бих била във възторг от мисълта, че го гледа онзи свинар, братовчедът на Дарко Красич. И така, Марлене, какво ще кажеш? Ще се договорим ли?
— Нямате представа с какви хора си имате работа — каза тревожно Марлене. — Красич е истинско животно.
— Марлене, ще ти издам една малка тайна. Ти не си единственото средство за натиск срещу Радецки и Красич, с което разполагаме. Само след няколко дни стойността на показанията ти може да спадне почти до нула. Тези момчета ще влязат в затвора и ще останат там много дълго време. Но на мен много ми се иска да мога да ги обвиня и за убийството на Камал, освен всичко останало. Да, поемаш риск, но той е минимален, като се има предвид какво сме подготвили на онези типове. Обещавам ти да опазим и Таня, и теб. Имаш личната ми гаранция.
— Гаранция на полицай — Марлене изсумтя. Пръстите й си играеха с края на одеялото. Тя впери поглед в стената и остана така — цяла вечност според Петра, макар че в действителност не беше минало повече от минута. Тя пазеше абсолютна тишина, за да не попречи на хода на мислите на другата жена. Най-сетне Марлене сви нетърпеливо рамене.
— Какво имам да губя? — каза тя с горчивина. — Добре, можеш да разчиташ на мен.
Петра бе обзета от безмълвно ликуване. Сега вече можеше да отиде при неандерталците от специалните части, които чакаха в централата, и да ги остави да изразходват излишъците си от тестостерон по време на акцията.