Вратата на Абадон
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-501-4
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Вратата на Абадон». Краткое содержание книги:
— Само да попитам — обади се Холдън. — Ще хвърлим граната на място, откъдето се управлява реакторът?
— Именно — потвърди Бика.
— Значи опряхме до най-лошия сценарий?
— Най-лошият сценарий е да загубим и Ашфорд да види сметката на цялата Слънчева система — възрази Бика. — А да предизвикаме верижна реакция на реактора е вторият по степен от лошите сценарии.
— Какво пък, човек предполага едно, а става друго — промърмори философски Холдън.
Вербински замахна и всички от групата опряха длани на ушите. Малкият черен предмет профуча през отвора на вратата. Почти веднага последва детонацията. Бика се почувства сякаш е тупнал на дъното на плувен басейн. Очите му пулсираха с ударите на сърцето, но въпреки това премести джойстика напред. Не чуваше нищо, освен постоянен звън в ушите си. Докато промушваше механобота през отвора, му хрумна, че ще извади късмет, ако не изгуби съзнание по време на битката. Гръбнакът му бе строшен, а дробовете му — пълни с течност. Никой не би го презирал, ако остане отзад. Само че не го беше грижа какво мислят хората за него. По-важно бе какво ще стане с Ашфорд.
Боят от другата страна бе кратък. Гранатата бе свършила далеч повече работа, отколкото предполагаха. Половината от войниците захвърлиха оръжия, преди още хората на Бика да прекосят от другата страна. Само Гарза продължи да упорства, удържайки дългия коридор между инженерния отсек и комуникационното отделение, докато Корин се подаде неочаквано и го застреля в лицето, свършвайки с пистолета работа, която се бе оказала непосилна за снайпера. Плениха петима-шестима от хората на Ашфорд и ги завързаха с белезници за подпорите. Откриха Руис залегнала под една маса, обгърнала коленете си с ръце. Когато изпълзя, кожата ѝ бе посивяла, а ръцете ѝ трепереха. Наоми се надвеси над пулта и прегледа данните от мониторите. Холдън я последва, неизменно до нея като опашка.
— Анамари — повика Бика. — Добре ли си?
Руис кимна.
— Благодаря ти — добави тя, но преди да продължи, Наоми я прекъсна:
— Тук ли работеше Сам?
Руис я погледна объркано. Сетне кимна плахо.
— Какво е положението? — обади се Бика. — Ще можеш ли да го спреш?
— Ако искаш да се освободим от ядрото, не е проблем — каза Наоми. — Но не зная дали ще можем след това да го пуснем отново, а на кораба има хора, които биха искали да продължат да дишат. Най-добрият подход е контролирано изключване.
Бика се усмихна.
— Трябва да изключим всичко — намеси се Холдън. — Реактора. Електрическата мрежа. Всичко.
— Зная, скъпи — отвърна Наоми.
— Извинявай — рече умиротворено Холдън.
Някой извика откъм далечния ъгъл. Появи се Корин, уловила в удушаващ ключ землянин, когото Бика не познаваше. Хрумна му, че тя се забавлява с това малко повече, отколкото би било нормално.
— Не зная какво е направила Сам, за да саботира комуникационния лазер — заговори Наоми. — Трябва да извърша пълна проверка, преди да се опитам да внеса корекции. Без… — Тя млъкна и долната ѝ челюст щръкна напред. Покашля се и преглътна. — Без Сам ще е доста трудно. Това е нейният кораб.
— Не можеш ли просто да изключиш лазера? — попита Бика.
— Разбира се — отвърна Наоми. — Стига никой да не стреля по мен, докато го правя.
— А какво стана с плана да пуснем вътре азот и всички да подремнат?
— Мога да ви помогна за това — обади се Руис. Гласът ѝ беше поукрепнал.
— Добре — зарадва се Бика. — Ето какво ще направим. Нагата отговаря за инженерния отсек. Както тя каже, така ще постъпите. — Руис кимна, твърде изплашена, за да възрази. — Най-важната задача е да обезвредите лазера, за да не може някой от тези смахнати типове да стреля с него. Освен това ще искам от вас да си поиграете със системата за управление на въздушната среда на мостика. Третата ви задача е да изключите захранването на кораба, за да можем да го прехвърлим обратно, ако призракът на господин Холдън си спази обещанието.
— Сър — поизправи се Наоми.
— Корин! — извика Бика. Отново го споходи мъчителен пристъп на кашлица. Не знаеше дали това е добър признак или лош. Корин се изстреля към тях откъм пулта за управление. — Двамата с Холдън поемате нагоре по шахтата на външния асансьор. Вземете белезници. Когато всички горе заспят, се постарайте да не се объркат и да се наранят.