Войната на Калибан

Наоми стана, дойде при него и го възседна.

— А всички ние скоро ще умрем. Това никак не улеснява нещата.

„Не всички.“

— Наоми, събери екипажа, пехотинката и Авасарала. В каюткомпанията, предполагам. Има едно последно нещо, което трябва да обявя. Ще дойда при вас след десет минути.

Тя го целуна лекичко по носа.

— Добре. Ще бъдем там.

Когато се спусна по стълбата и изчезна от погледа му, Холдън отвори шкафчето на вахтения офицер. Вътре имаше комплект много остарели тефтерчета с шифри, копие от устава на марсианския флот, пистолет и два пълнителя с куршуми от балистичен гел. Взе пистолета, зареди го и препаса кобура около кръста си.

После се върна на комуникационния пулт и сложи пакета с данни на Авасарала в теснолъчево съобщение, което да бъде пренасочено от Церера към Марс, оттам към Луната и накрая към Земята, като по целия път използва публични ретранслатори. Едва ли щеше да задейства някакви аларми. Натисна бутона за видеозапис и каза:

— Здрасти, мамо. Погледни това. Покажи го на семейството. Нямам представа как ще разберете кога е подходящият момент да го използвате, но когато той настъпи, направете каквото смятате за най-добро. Вярвам ви и ви обичам.

Преди да каже още нещо или да размисли, натисна бутона за изпращане и изключи пулта.

Повика асансьора, защото пътуването с него щеше да е по-дълго, отколкото ако просто слезе по стълбата, а той имаше нужда от време, за да помисли как точно да разиграе следващите десет минути. Когато стигна до палубата на жилищния отсек, още не си бе избистрил всичко, но въпреки това изправи рамене и влезе в каюткомпанията.

Еймъс, Алекс и Наоми седяха един до друг от далечната страна на масата. Пракс беше на обичайното си място до кухненския плот. Боби и Авасарала седяха от близката страна на масата, извъртяни странично, за да го виждат. Това означаваше, че пехотинката бе на по-малко от два метра от него и между тях нямаше нищо. Това би могло да се окаже проблем, в зависимост как се развият нещата.

Той отпусна ръка върху дръжката на пистолета, за да е сигурен, че всички са го видели, и каза:

— Разполагаме с около два дни, преди елементи от флота на ООН да се приближат достатъчно, за да преодолеят отбраната ни с торпеден залп и да унищожат този кораб.

Алекс кимна, но никой не каза нищо.

— Само че състезателният скутер на Мао, с който Авасарала дойде при нас, още е прикрепен към корпуса ни. Той побира двама души. Така че ще качим двама в него и ще ги отпратим. После ще се обърнем и ще се насочим право към онези кораби на ООН, за да спечелим време на скутера. Кой знае, може дори да отнесем някой от тях със себе си. Да си вземем няколко слуги за отвъдния живот.

— Отличен план — одобри Еймъс.

— Подкрепям — каза Авасарала. — Кои са късметлиите? И как ще попречим на корабите на ООН да унищожат скутера, след като приключат с нас?

— Пракс и Наоми — каза веднага Холдън, преди друг да се е обадил. — Пракс и Наоми ще се качат в скутера.