Фурията на курсора

Тави и Насаг започнаха играта, докато осемдесет каними в брони, но без оръжия, минаваха покрай тях и обикаляха покрай стените, търсейки трупове в черни брони на своите загинали братя по оръжие. Никой не пристъпи на по-малко от двадесет фута от двамата командири.

Тави наблюдаваше канима, когато играта започна, и я отвори с нещо, което изглеждаше като безразсъдна атака.

Насаг от своя страна замислено присви очи.

— Няма нищо лошо във вашата смелост — каза той и направи ход. — Но сама по себе си тя не носи победа.

Няколко хода по-късно Тави отговори:

— Вашата защита не е толкова силна, колкото би могла да бъде. Достатъчно силен натиск може да я разруши.

В отговор Насаг започна да играе сериозно и като размени първите няколко фигури, придвижи останалите на позиции, подходящи за серията размени, която би могла да последва. Тави даде на канима една фигура, после и друга, преди атаката му да започне да се забавя.

Чу се звук на бързо приближаващи се стъпки и каним, облечен като един от аколитите на Сари, надменно застана над тях. Той се намръщи на Тави, после се обърна към Насаг и изръмжа:

— Хр-р-риг хагхр лак тр-р-рнг каср-р-раш.

Тави разбра това: „Вие получихте заповед за атака. Защо не я изпълнявате?“

Насаг не отговори.

Аколитът изръмжа и пристъпи до Насаг, сложи ръка на рамото на майстора на боя и започна да повтаря въпроса.

Насаг обърна глава към него, зъбите му проблеснаха за миг и с едно рязко движение отхапа китката на аколита, след което последва злобен ритник, който изпрати втория каним да пълзи по земята и да крещи от болка.

Насаг вдигна ръка, извади откъснатата длан на аколита от устата си и мързеливо му я подхвърли, без да вдига поглед от дъската.

— Не ми пречи, за твое добро е — изръмжа той и продължи на техния език.

Тави успя да разбере по-голямата част от думите.

— Можеш да предадеш на Сари, че ако е искал незабавна атака, първо трябваше да ми даде време да прибера моите паднали от алеранците. Кажи му, че ще атакувам когато и където ме устройва — майсторът на боя погледна помощника и изръмжа: — Изчезвай, докато не си умрял от загуба на кръв.

Раненият каним притисна кървящото чуканче към корема си и запълзя, издавайки пронизващо, хленчещо скимтене.

— Моите извинения — каза Насаг, обръщайки се към Тави. — За бъркотията.

— Всичко е наред — отговори Тави замислено. — Вие май не обичате особено шаманите.

— Очите ви могат да видят слънцето по обяд, капитане — отговори Насаг. Известно време изучава дъската, след което каза:

— Казахте своята стратегия. Знаете много за нас.