Виелица на сенките [bg]

— Синът на дома на Черната луна приветства Дъщерите на гората! — произнесе Еграсса.

Опулих очи. Дъщери на гората! Така елфите и орките наричаха дриадите! Нима сега пред мен стоеше поредната приказка на Заграбските гори? Много неща говореха за дриадите, но малко хора бяха стигали до среща с Дъщерите на гората, между другото елфи, орки и гоблини не бяха по̀ късметлии от нас. Тези, в чиито вени пее кръвта на Заграбия, никога не бързат да се показват пред очите на други раси. Елфите и орките смятат, че са едва ли не господари на Заграбия, но те са само едни от многото, които обитават горите на Кралството. Дриадите — ето кои живееха в Заграбия и я управляваха. Те търпят присъствието на другите в своята гора, а Младите раси разбират това и се стараят да не притесняват дриадите. Дори гордите и непреклонни орки склоняват глава пред Дъщерите на гората. Във всеки случай, така се говореше. Дриадите не се интересуват от кавгите между орки и елфи, стига да не причиняват вреда на гората. Още по-малко се интересуват от делата на хората. Дриадите повече са загрижени за това как живее Заграбия. Те наблюдават гората и й помагат, започвайки с нощните пеперуди и потомството на ливадните мишки и завършвайки със семейството глигани и горичката златолисти. И си представях всичко друго, но не и че дриадите ще се окажат толкова подобни на човешки деца.

— Черната луна… — стоящата отпред дриада се усмихна. — Горди като пламък и избухливи като вода8. Как е твоето име, елфе?

— Еграсса, госпожо. На вашите услуги.

— Услуги? Ние не се нуждаем от ничии услуги. На нас гората ни помага. Но аз забравих добрите маниери, простете ми. Казвам се Звънък ручей — малкото момиче погледна елфа с необичайна сериозност.

Той само склони глава още по-ниско.

— Радваме се да се срещнем с Владетелката на дриадите — тихо изписка Кли-кли.

Уау! Изглежда се бяхме сблъскали с някаква важна клечка. Барабаните думкаха зад гърбовете ни и Мумр, неспособен да се въздържи, погледна назад. Звънкия ручей забеляза това и каза:

— Не се притеснявай, човеко. Имаме малко време, преди да се случи това, което е предопределено. Стани, елфе, не бива крал да стои на колене даже и пред Владетелката на дриадите.

— Госпожата греши, аз не съм крал — сдържано каза Еграсса и се изправи.

— Госпожата само избързва със събитията — влезе му в тона дриадата. — Аз гледам в бъдещето, макар да виждам малко. Всичко е покрито с вълни и причината е, че този човек носи в себе си виелица.