Диамантен меч, дървен меч [bg]

- Ето тук си живея! - Силвия скочи от прага в грамадно разкошно кресло, тапицирано с алено кадифе, и кръстоса крака като източен отшелник. - Харесва ли ти? Сигурно такива неща не си виждала при своите Дану.

Ахата не отговори. Да, не беше виждала - невръстната хуманка имаше право. Пък и къде ли би могла да види. Тя бе родена в походна каруца, докато армиите на Дану вървяха на югозапад, самонадеяно възнамерявайки с един удар да разрушат надигналата се отвъд вековните си граници Империя.

Маршируваха самохвално... и претърпяха поражение. Стрелите им отскачаха от закалените доспехи на хуманусите. Тези техни брони -костенуркови коруби от желязо - бяха тежки и смазваха носещите ги. Дану им се подиграваха отдалеч... Ала благодарение на доспехите си пехотата допълзя до противниковия строй под порой от дълги стрели - и допълзя почти без загуби. Загинаха само две десетки войници. Останалите разрушиха набързо стъкмения стобор и фалангите им стигнаха до рехавата редица стрелци. Подир пехотинците пристигнаха конницата и леката пехота -започна кървава баня...

До ден-днешен Ахата не можеше да си представи как родителите й бяха оцелели и успели да измъкнат от обкръжения лагер мъничката си дъщеря.

Да, Ахата не бе виждала много от знаменитите дворци и съставени от арки пирамиди. Походните къщички, изплетени на бърза ръка в короните на дърветата, добре предпазваха от лошо време - и толкова. А в хуманусовите гори - нима в тях можеше да живее истински Дану?

Лабораторията на горделивата Силвия наистина бе уютна. И тя като дядо си живееше тук, само че бе обзавела помещението по-пищно от Върховния маг. Меки килими, пъстри гоблени, изкусно резбовани мебели, множество огледала. Златни и сребърни инкрустации, черно и розово дърво, дивни панели от кехлибар - и много други неща.