Детето на нощта [bg]

- Други въпроси? - обади се Незнайния. Останалите завър­тяха глави. - Ериан, направи защитното заклинание и се при­бери в стаята си с Дензър. Илкар, ти също в леглото. Хирад, Рен, и вие трябва да поспите. Аз и Дарик ще бъдем на стража първи, а Закрилниците сами ще решат кой кога да бди. Излиш- но е да ви напомням да сте нащрек - повикат ли ни Ал-Дречар, скачайте от постелите.

Но Гарваните не се разотидоха веднага. В безмълвно съгла­сие останаха около масата. Поседяха, свели глави, замислени за предстоящото и какво ще означава то за всички тях, но най- вече за Ериан и Дензър.

- Трудно е, нали? - промълви Ериан. Всички се взряха в нея. - Опитвахме се да свикнем с това през последните дни, но за вас също е тежко, а ние ви пренебрегвахме. Моля ви да ни извините.

- Недей, Ериан - спря я Илкар. - Няма за какво да се изви­няваш. Ти си решила да направиш нещо, за което никакви ду­ми на благодарност не стигат. Малцина ще научат за тази само­жертва, но ще бъде в името на всички. Не ми остава друго, ос­вен да кажа, че ти се възхищавам безмерно. Със смъртта си ще спасиш живота на безчет хора. Това е невероятно. Просто неве­роятно...

Той се задави и млъкна. Дензър му се усмихна.

- Благодаря ти.

- Има още нещо, за което всички си мислим - каза Незнай­ния. - Ериан, ти си наша приятелка. Ти си от Гарваните. Ето че сега сме безсилни да те спасим. От това ни боли най-силно. - Хирад и Илкар кимнаха. - Толкова много преживяхме заедно. И преди сме губили съратници, но сега ни е най-мъчно.

Хирад долови, че погледите се насочиха към него. Вдигна рамене, изправи се и отиде при Ериан.

- Не намирам думи. Само знам, че трябва да се сбогуваме сега, защото сутринта може и да не ни дадат време.

Протегна ръце и Ериан се притисна до него. Сълзите ѝ поте­коха, Илкар виждаше, че и очите на Хирад са влажни. Двама­та не помръднаха дълго, после Хирад отпусна ръце надолу, а Ериан плъзна длан по наболата му брада.

- Няма нужда да го казваш с думи, грубиянчо.

Тя доближи Незнайния, прегърна го и шепнешком се сбогу­ва с него. После обви с ръце шията на Илкар, дръпна се и го погледна в очите.

- Знам, че не си привърженик на Единството - каза му тихо. - Но те моля да закриляш момиченцето ми.

- Ще бдя и над нея, и над Дензър. Обещавам.

Изчакаха Ериан и Дензър да излязат от кухнята, хванати за ръка.

- Вие двамата елате с мен - рече Илкар на Хирад и Незнай­ния. - Искам да ви покажа нещо.