Достатъчно време за любов [bg]

— Добре дошли, мистър Монтгомъри… Дарби и Дан.

— Наричайте ме Монти, мисис Смит… а вашето име как е? Приятно местенце… в тая пустош.

— Извинете, господа… имам да свърша още нещо и да сервирам вечерята. — Тя им обърна гръб и бързо тръгна към кухнята.

— Радвам се, че ти хареса тук, Монти — каза Лазарус. — Засега не успяхме да направим нещо по-добро, едва сме започнали да строим фермата.

В задната половина на къщата имаше четири стаи: килер, кухня, спалня и детска стая. Всички помещения имаха излаз към двора, но сега беше отворена само вратата към кухнята. Всички стаи бяха свързани помежду си с врати.

Зад вратата на кухнята се виждаше глинената печка, тук беше и огнището. Огнище, печка и бъчва с вода — това беше всичко, с което разполагаше Дора в кухнята… но й беше обещана и течаща вода: „Още преди да се сдобиеш с внуци, скъпа.“ Тя не му даваше зор, защото къщата се разрастваше и с всяка година ставаше все по-удобна.

Зад печката покрай стената бе разположена тоалетната, която представляваше две дървени корита от разрязана на две каца до бъчвата с вода. До тоалетната имаше купчина пръст със забита в нея лопата — ямата за нечистотии полека се запълваше.

— А вие добре сте се уредили — отбеляза Монтгомъри. — Обаче защо си направил клозета вътре?

— Отвън има още един — уведоми го Лазарус Лонг. — Този го използваме по-рядко и аз гледам да не мирише. Според мен една жена няма защо да излиза навън по тъмно особено когато там е пълно с галопери.

— Значи много галопери имате, а?

— Сега вече са по-малко. А не видяхте ли дракони по пътя насам?

— Много кокали видяхме. Сигурно ги е изтръшкала някаква болест.

— Нещо такова — съгласи се Лазарус. — Лейди, стой мирна!… Монти, я кажи на Дарби, че е опасно да рита кучето, може да му налети. Това е куче пазач. Охранява къщата и си знае работата.

— Чу ли какво каза този човек, Дарби? Остави кучето на мира.

— Няма какво да ме души! Не обичам кучетата. Изръмжа ми.

Лазарус направо му заяви:

— Изръмжа, защото я ритна, когато те подуши. А да те подуши влиза в задълженията й. И ако ме нямаше тук, досега да ти е прегризала гърлото. Остави я на мира, тогава и тя няма да те закача.

— Да я беше изгонил навън, Бил, докато ядем! — В молбата на Монтгомъри прозвучаха заповеднически нотки.

— Не.

— Вечерята е сервирана, господа.

— Хайде, Лейди, заставай на пост! — Кучката погледна Дарби и веднага се качи на покрива, като седна така, че едновременно да вижда какво става долу и зад оградата на двора.

Вечерята не стана светска: разговорът се поддържаше главно от двамата възрастни мъже, Дарби и Дан просто се хранеха. Дора отговаряше кратко на репликите на Монтгомъри и се стараеше да не чува онези, които спадаха към неприемливите. Синовете май се изненадаха, когато откриха оставените до чиниите прибори за хранене и клечки за зъби — те се обслужваха само с ножа и разчитаха на пръстите си, но баща им, макар и непохватно, използваше вилицата и лъжицата, като всеки път цапаше брадата си.