Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
Посветих почти целия ден на стария приятел. Наложи ми се да направя прекъсване, за да обядвам, няколко пъти пих вода и се скривах в сянката на фургона за кратки почивки, редувайки се с Лейди Мак. Всеки път, когато се качвах горе, тя си отдъхваше долу. Веднъж ни попречиха… Преваляше пладне и почти бях изкопал ямата, когато Лейди Мак се разлая. Моментално изскочих навън с бластер в ръка, смятайки, че ще си имам работа с галопер. Но беше дракон…
Не се учудих особено, Минерва; някой беше опасъл тревата на ливадата почти до корен и това беше по-скоро работа на дракон, а не на прерийни кози. Общо взето драконите не са опасни и само случайно могат да те стъпчат. Те са мудни и глупави, ядат само растения. О, да, те са много уродливи и човек може да се изплаши, като ги види. Най-много приличат на шестокракия трицератопс. Но това е всичко. Галоперите не ги закачат, защото кожата им е толкова дебела, че опитите да бъде пробита със зъби си е чиста загуба на време. Скрих се при Дора във фургона.
— Виждала ли си някога такова чудо, любима?
— Не от толкова отблизо. Боже, колко е грамаден!
— Наистина е едричък. Но най-вероятно ще си тръгне. Не ми се ще да изразходвам без нужда цял заряд.
Но проклетото добиче не си тръгваше. Сигурно този дракон беше толкова тъп, Минерва, че беше сметнал фургона за дама от своята порода. При тях е трудно да различиш мъжкаря от женската. Но те със сигурност са двуполови; виждал съм дракон върху драконка — доста впечатляващо зрелище е.
Когато звярът се доближи на стотина метра, аз изскочих иззад оградата, като водех със себе си Лейди Мак, която вече се беше разтреперила от нетърпение. Едва ли беше виждала подобно чудовище; в областта около „Търкулнат долар“ им бяха видели сметката доста преди тя да се пръкне на бял свят. Лейди започна да го обикаля с предпазлив лай от разстояние.
Надявах се, че Лейди ще накара дракона да си тръгне, но този недодялан носорог не й обърна капка внимание. Той бавно се беше запътил право към фургона, затова реших да го накарам да ми обърне внимание с един изстрел от игления пистолет. Чудовището се спря — изглежда, от изненада — и широко отвори уста. Точно това очаквах: нямаше смисъл да изразходвам муниции, за да прогоря дебелата му кожа. Така… минимален разряд на бластера право в отворената паст — и един дракон по-малко.
Той постоя няколко секунди и бавно рухна. Аз викнах при себе си Лейди и поех назад, към оградата. Там ме очакваше Дора.
— Може ли да го видя?
Хвърлих поглед към слънцето.
— Имам намерение да приключа с погребението преди да е мръкнало, скъпа, после ще се наложи да върна мулетата и да се отдалечим оттук. Или би искала да пренощуваме между гроба на Бак и мъртвия дракон?
Дора се отказа да настоява и аз отново се заех за работа. След около час направих ямата по-дълбока и я разширих, после вързах Бак за задните крака и здраво хванах въжето.
Дора излезе и дойде при мен.
— Почакай малко, скъпи! — Тя лекичко потупа Бак по шията, после се наведе и го целуна по челото. — Е, добре, хайде тръгвай, Удроу.
Не беше лесна работа, но се справих. Заравянето на ямата, която бях копал почти цял ден, отне не повече от двайсет минути.
— Прибирай се във фургона, прелестна моя. Това беше всичко.
— Ще ми се да знам какво се казва в подобни случаи. Дали знаеш това, Лазарус?
Позамислих се. Чувал бях към хиляда погребални речи дотогава, но повечето от тях не ми допадаха. Затова съставих една кратка.
— Господи Боже, където и да си, моля те, погрижи се за това добро същество. То правеше всичко както трябва. Амин.
(Пропуснато)
… Даже тези първи години не бяха особено тежки за нас, защото в Щастливата долина растеше всичко и даваше по две, че и по три реколти годишно. Но трябваше да я кръстим „Долината на драконите“.
Досаждаха ни и галоперите, особено по-дребните екземпляри, които ловуваха на стада. Това беше нещо ново и непознато за нас. Обаче от проклетите дракони наистина ми беше дошло до гуша! Няма как да не ти писне, когато четири дни подред ти изпотъпкват все същата градина, засадена с картофи.
Галоперите можеха да бъдат тровени и аз се възползвах от този метод. За разнообразие от време на време ги ловях. Вършеше работа и примамката, близо до която залягах нощем, за да избивам с игления пистолет цялото стадо. Скоро и мулетата намериха начин да се справят с тях — нощем се разполагаха да спят близо едно до друго, като оставяха някого на пост. Всеки път, щом от лагера им се чуеше врява, незабавно се будех и хуквах, за да се присъединя към хайката за галопери, но мулетата рядко ми оставяха възможност и аз да се включа във веселбата. Те успяваха не само да сритат нападателите, но и с лекота изтребваха оцелелите от стадото, които правеха опити да се измъкнат. Три мулета и шест кози все пак станаха плячка на галоперите, които обаче постепенно ни оставиха на мира.