![Достатъчно време за любов [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/9/dostatchno-vreme-za-lyubov-bg-download.jpg)
Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
Но тези дракони! Прекалено грамадни за капаните, те не обръщаха внимание на отровата — интересуваше ги само онова, което расте. Дори Содом и Гомор бледнеят пред подвизите на един дракон, развихрил се нощем из царевичната нива. От лъкове и стрели нямаше полза, а игленият пистолет само ги гъделичкаше. Единствено бластерът, сложен на пълна мощност, пробиваше дебелата им кожа, но за да се икономиса заряд, трябваше да се накара жертвата да отвори устата си. За разлика от галоперите, драконите бяха прекалено тъпи и не се отказваха да ни досаждат, въпреки понесените от тях загуби.
През онова първо лято видях сметката на повече от сто екземпляра, докато бранех реколтата си, което за мен си беше поражение, а за тях — победа. Въздухът бе пропит от непоносима смрад — какво бих могъл да направя с тези планини от месо? — но още по-лошо бе, че зарядите привършваха, а редиците на драконовото племе май не оредяваха.
Нямах подходящ източник на енергия. Реката на Бак течеше прекалено бавно в този си отрязък и нямаше смисъл да си правя труда да монтирам водна мелница, за направата на която освен всичко друго щеше да се наложи и да пожертвам единия фургон. Преносимата вятърна мелница досега си стоеше разглобена на части, защото първо трябваше да издигна кулата и да измайсторя витлата. И докато не свършех тази работа, нямаше да мога да презареждам батерията на бластера.
Проблемът беше решен от Дора. По това време тъкмо започвахме да строим къщата си и още живеехме в походни условия: бяхме издигнали висока стена около фургоните, за да има къде да вкарваме козите за през нощта, докато ние двамата и бебето Зак спяхме в първия фургон и си готвехме на измайсторена от глина печка. Пушекът, миризмата на козите и на напишкалото се бебе, и вонята от ямата за нечистотии правеха недотам забележима смрадта на разлагаща се драконова плът.
Тъкмо приключвахме с вечерята, по случай която Дора, както винаги, се беше накичила с рубините. Небето бе обсипано със звезди, ясно се виждаха и дисковете на луните — това бе най-приятното време от денонощието. Аз, както обикновено, бях потънал в размисли откъде да намеря енергия и какво да направя с тия гнусни дракони. От време на време се откъсвах от тези мисли, за да изразя възхитата си от ненаситността, с която суче нашият първороден син или за да се порадвам на нощното небе.
Отхвърлил бях няколко прости начина за производство на електроенергия — щяха да са прости, ако се намирахме на цивилизована планета или поне в градче като Питсбърг с неговите въглища и зараждаща се металургична промишленост. В този момент, използвайки доста архаичен израз (вместо да говоря за мегавати или други подобни щуротии), аз отбелязах на глас, че са ми достатъчни и десет конски сили, стига да има откъде да ги взема.
Дора никога не беше виждала коне, но знаеше какво представляват.
— А мулетата няма ли да ти свършат работа, скъпи? — попита тя.
(Пропуснато.)
Вече седем години бяхме в нашата долина, когато пристигна първият фургон. Зак беше почти на седем годинки и вече бе започнал да ми помага… по-точно смяташе, че ми помага, а пък аз поощрявах тези негови опити. Анди бе на пет, а Хелън още не беше навършила четири. Скоро бяхме загубили Персефона и Дора настоя незабавно да се сдобием с поредното дете, без да отлагаме нито ден, нито час — и се оказа права. Веднага след като зачена, настроението ни се пооправи. Персефона ни липсваше, тя беше толкова мило момиченце. Но ние престанахме да тъгуваме и с надежда зачакахме бъдещото дете. Аз се надявах, че пак ще си имаме момиченце, но и момченце да беше — пак щях да се радвам.
И така, всичко бе наред, ние бяхме здрави, фермата процъфтяваше, семейството беше щастливо, имахме много добитък, в големия двор вече се издигаше къща, пристроена към далечната стена, вятърната мелница мелеше зърно и произвеждаше енергия за моя бластер.
Когато зърнах фургона, първата ми мисъл бе, че няма да е зле да се сдобием със съседи. И тутакси разбрах, че ще се гордея — и то много, — когато показвам страхотното си семейство и фермата на новодошлите.
Дора се качи на покрива и заедно с мен започна да наблюдава фургона. Той се намираше на около десет мили оттук и би трябвало да пристигне привечер. Прегърнах нежно жена си.