Достатъчно време за любов [bg]

— Да, сър.

— Не долавям в гласа ти радост, Дора.

— Ще постъпя така, както искаш. Но можеше да събудя Закър и да го помоля да постои при децата. Вече е свикнал.

— Е, добре, скъпа. Само нека първо ги натоварим. Но ако повърнеш, оставаш с децата, пък аз ще се оправя с всичко сам.

— Няма да повърна. Почти нищо не съм яла.

— Аз също — каза Лазарус, който продължаваше да се занимава с неприятната си работа. После добави: — А ти извади страхотна реакция, Дора.

— Забелязах знака ти. Имах достатъчно време да се подготвя.

— Тогава още не бях сигурен, че ще посмее да извади пистолет.

— Наистина ли, скъпи? Аз знаех, че те искат да те убият, за да ме изнасилят — разбрах го още преди да седнат на масата. Нима ти не го усети? Затова се погрижих да ги нахраня по-добре — исках да станат по-тромави.

— Дора, ти наистина ли долавяш чуждите емоции?

— Само погледни физиономията му, скъпи. И децата му са същите боклуци. Просто не бях сигурна, че ще се справиш с тях. И бях решила да се покоря на насилието, ако това би могло да ни спаси.

— Бих допуснал да те изнасилят, само ако нямаше друг начин да спася живота ти. Днес, слава Богу, всичко се размина. Тия тримата ми се видяха подозрителни още при вратата. Техните три пистолета бяха на коланите, докато моя стоеше под шотландската пола — можеше да възникнат проблеми. Грешката им беше, че не се опитаха да ме убият веднага. Три четвърти от успеха във всяка схватка се дължат на решителността, трябва само да се улови моментът. Затова толкова се гордея с теб.

— Но ти свърши всичко сам, Лазарус. Даде ми сигнал, остана прав, когато той ти нареди да седнеш, а после отиде на другия край на масата, като гледаше да си по-далеч, когато започна да стрелям. Благодаря ти. За мен остана само изстрелът, когато той извади пистолета.

— Разбира се, че внимавах да не ме гръмнеш, без да искаш, скъпа. Имал съм и други такива случаи. Но само твоята точна стрелба ме отърва от необходимостта да се занимавам с татето и ми даде време да се оправя с Дан. А Лейди се зае с Дарби. Ако не бяхте вие, момичета, щях да съм принуден да се разкъсам на три части. Винаги съм смятал, че това е трудна работа.

— Нали и двете сме обучени от теб.

— Хм, да. Но това не прави заслугата ти по-малка. Когато той се издаде, ти стреля, без да губиш и части от секундата. Сякаш си родена за стрелба с пистолет. Я заобиколи фургона и хвани юздата на мулетата — а аз ще отворя задната врата.

— Да, скъпи.

Още не беше се доближила до мулетата, когато Смит я повика:

— Ела бързо тук, Дора!

Тя се върна.

— Я виж това! — Смит извади от фургона плосък камък и го сложи долу при труповете. На него пишеше:

БАК

РОДЕН НА ЗЕМЯТА ПРЕЗ 3031 ГОДИНА СЛ. ХР.

ПОЧИНАЛ НА ТОВА МЯСТО