Достатъчно време за любов [bg]

Останалото просто следваше от факта, че аз не признавам половинчатите стъпки. Като се захванеш с нещо, го вършиш както трябва, или изобщо не се захващай. Разказах ти за някои от възможностите; мисля, че не ти споменах, че се чудех дали да не стана пак капитан на Анди Джей за времето, докато е жива Дора, и да предложа на Закър Бригс да се позанимава с бизнеса, който имахме на планетата, или да откупи своя дял, ако не е съгласен. Но ако за мен осемдесет години, прекарани в космически кораб, са дребна работа, за Дора това бе целият й живот и тя можеше и да не се съгласи. Освен това космическият кораб не е най-подходящото място за възпитание на деца. А какво щяхме да правим с тях по-късно, когато пораснат? Да ги оставим на първата ни попаднала планета? Не става.

И аз реших, че съпругът на една ефимерна трябва също да стане ефимерен, доколкото е възможно. Следствията от това решение ни отведоха в Щастливата долина.

В Щастливата долина изживях най-щастливите дни в живота си. И колкото повече живеех с Дора, толкова повече я обиквах. С любовта си към мен тя ме учеше и аз самият да обичам и аз се учех; бавно, наистина — не бях от най-прилежните ученици. Прекалено бях свикнал със своите навици и не притежавах нейния природен талант. Но все пак се учех. И разбрах, че най-голямото щастие се състои в това да дариш на друг човек сигурност, топлина и щастие и ти е провървяло, ако имаш подобна възможност.

Но колкото по-дълбоко опознавах любовта, докато живеех с Дора, и колкото по-щастлив ставах, толкова по-често ми се свиваше сърцето при мисълта, че това щастие е кратковременно и скоро ще свърши. А след като наистина свърши, аз не се ожених почти цял век. По-късно все пак го направих, защото Дора ме научи и да се примирявам със смъртта. Тя знаеше, че краткият й живот ще завърши със смърт, но ме научи да живея в своето настояще… И аз успях да преодолея болката си от познанието, че съм осъден на живот.