Достатъчно време за любов [bg]

— Да, тате.

— Ние тук не гласуваме, Монти.

— Как ли пък не! Мнозинството винаги има право. Но няма да спорим. Нахранихме се, сега е време за веселба. Обичаш ли борбата?

— Не особено.

— Не ни разваляй удоволствието. Дали ще го тушираш, Дан?

— Разбира се, тате.

— Добре, Бил, първо ще се бориш с Дан, ето тук, в средата, а пък аз, значи, ще съм съдията, за да бъде всичко без грешка.

— Нямам намерение да се боря, Монти.

— Е, не! Мис Смит! Я ела тук, ти трябва да видиш всичко.

— Аз съм заета — откликна Дора, — ще дойда след малко.

— Побързай. А после ще се бориш с Дарби, Бил, пък с мен най-накрая.

— Никаква борба, Монти. Време е да си вървите във фургона.

— Но ти искаш да се бориш, младежо. Не ти казах за какво ще се борим. Победителят спи с мис Смит. — С тези думи Монти извади пистолет. — Преметнах те, а?

С изстрел от кухнята Дора изби пистолета от ръката на Монти, а в шията на Дан внезапно се заби нож. След като внимателно се прицели, Лазарус простреля крака на Монтгомъри, а после се прицели още по-внимателно и застреля Дарби. Лейди Макбет вече се беше наканила да впие зъби в гушата му. Цялата схватка продължи по-малко от две секунди.

— Отличен изстрел, прелестна моя. Браво, Лейди! — Смит потупа Лейди Макбет по гърба. — Добра Лейди, добро куче.

— Благодаря ти, скъпи. Да довърша ли Монти?

— Почакай малко — Лазарус се наведе над ранения. — Е, Монтгомъри, да имаш още нещо за казване?

— Ах, вие, кучи синове! Не ни дадохте дори шанс.

— Имахте сума ти шансове. Само дето не се възползвахте от тях. Дора! Ще го направиш ли? Правото е твое.

— Нещо не ми се иска много.

— Е, хубаво.

Лазарус вдигна от земята втория пистолет на Монтгомъри, бегло го погледна, като отбеляза, че става за музея, но е съвсем читав, и довърши с трофея собственика му.

Дора побърза да се съблече.

— Чакай малко, скъпи, не искам да си изцапам роклята с кръв.

Когато остана гола, си пролича, че е бременна, и се видя, че под дрехата си е носела колан с кобур.

Лазарус също се освободи от шотландската пола и от цялото останало великолепие.

— Няма нужда да ми помагаш, скъпа. Днес цял ден работи! Дай ми най-стария комбинезон.

— Искам да ти помогна. Какво смяташ да правиш с тях?

— Ще ги сложа във фургона и ще ги закарам по-надолу покрай реката, за да се погрижат галоперите за тях, а после ще се върна. — Той погледна към слънцето. — До залеза остава час и половина. Времето ще ми стигне.