![Достатъчно време за любов [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/9/dostatchno-vreme-za-lyubov-bg-download.jpg)
Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
— Защо питаш?
— Защото — рекох аз, продължавайки да се правя на дружелюбен идиот, — трябва да уведомя мисис Смит за колко души да приготви вечеря.
— Добре! Чухте ли, момчета? Канят ни на вечеря. Много любезен човек. Нали, Дан?
— Да, тате.
— Ние ще приемем с благодарност поканата. Нали, Дарби?
— Да, тате.
Вече ми беше писнало от това ехо, но гледах да запазя учтивото изражение на лицето си.
— Още не сте ми казали колко сте, Монти.
— Ха! Само трима сме. Но ядем за шестима. — Той се плесна по коляното и се разкикоти на собствената си шега. — Нали, Дан?
— Да, тате.
— Затова дай зор на тия тъпанари, Дан, вече има защо да бързаме.
Аз възпрях готовото да се отрони ехо.
— По-кротко, Монти, няма защо да морите мулетата.
— Какво? Това са си мои мулета, синко.
— Те са си твои и прави с тях каквото си искаш, но аз ще ви изпреваря, за да успее мисис Смит да се подготви за срещата. Виждам, че имаш ръчен часовник. — Аз погледнах своя часовник. — Домакинята ви очаква след час. Или ще ви трябва повече време да пристигнете и да разпрегнете и напоите вашите мулета?
— Ще потраят, докато се навечеряме. А ако пристигнем по-рано, ще изчакаме.
— Не — твърдо казах аз, — след час, но не по-рано. Нали разбирате как се чувства домакинята, когато гостите подранят? Вие ще й пречите и тя като нищо ще развали гозбата. По-добре се заемете с мулетата си. Тук има едно местенце, където можете да ги напоите: на малкия плаж край реката, близко до къщата. Удобно е, защото човек може да се измие, преди да седне да вечеря с една дама. И не идвайте у дома, преди да изтече един час.
— Странна жена имаш… Толкова церемонии в тоя пущинак?
— Такава си е — отвърнах. — Прибираме се у дома, Бюла.
Бюла ускори ход и премина в галоп, но аз се почувствах спокоен чак след като се отдалечихме извън обсега на оръжията им. Във вселената съществува само един наистина опасен звяр. И понякога ти се налага да се преструваш, че смяташ коварното като кобра животно за ласкаво и невинно котенце.
Без да се спирам, за да сваля седлото на Бюла, побързах да тръгна към къщата. Дора, която бе чула стъпките ми, ме посрещна на прага.
— Какво има, скъпи? Нещо лошо ли е станало?
— Може би. Трима мъже са и не ми се нравят. Въпреки това ги поканих на вечеря. Децата ядоха ли? Кажи им да си лягат и им обясни, че ха са си показали носовете, ха съм ги съдрал от бой. Не съм казал на ония нито дума за децата и не трябва да споменаваме за тях изобщо. Сега ще огледам къщата, за да махна всичко, което би издало присъствието на дребосъците.
— Добре. Да, нахранила съм ги.
Точно след час Лазарус Лонг посрещаше гостите пред прага на дома си.
Те се доближиха откъм плажа. Лазарус реши, че животните са напоени, но с леко раздразнение забеляза, че не са разпрегнати, макар че със сигурност им предстоеше да чакат дълго стопаните си. Обаче с удоволствие установи, че тримата Монтгомъри се бяха постарали да се вкарат в ред. Може би щяха да се държат добре; шестото му чувство май прекалено се беше изострило след дългото време, прекарано из тия затънтени места.
Лазарус се беше издокарал с най-хубавата си шотландска пола и с риза от Нови Питсбърг, която донякъде разваляше впечатлението, защото бе избеляла, но пък наистина беше ефектна и той я слагаше само за рождените дни на децата. През останалите дни се задоволяваше с работния комбинезон или със собствената си кожа — в зависимост от времето и от работата, която имаше да върши. Монтгомъри спря добичето си и огледа домакина.
— Боже, колко сме модерни!
— Във ваша чест, господа. Пазя тия дрехи за специални случаи.
— Тъй ли? Много благородно е от твоя страна, Ред72. Нали, Дан?
— Да, тате.
— Монти, аз се казвам Бил, а не Ред. Можете да оставите пистолетите си във фургона.
— Как не! Не си много любезен. Ние не се разделяме с оръжието си. Нали, Дарби?
— Да, тате. А щом тате казва, че си Ред, значи наистина се казваш така.
— Е, Дарби, не съм казвал това. Ако Ред иска да се нарича Том, Дик или Хари, това си е негова работа. А без пистолети ние се чувстваме като без дрехи. Такива ми ти работи, Ред… Бил. Аз даже спя въоръжен.
72
Тук и на други места в текста към Лазарус се обръщат с „Ред“ заради червения цвят на косата му. — Бел.прев.