Политичестки ред и политически упадък [bg]

Ето защо голяма част от Източна Азия прилича на Европа благодарение на наличието на силни държави с настъпването на индустриализацията. Въпреки това политическото развитие на региона се различава съществено от европейското. Европа утвърждава правни институции през Късното средновековие преди бурния процес на държавно строителство от края на XVI до XVIII в. По тази причина съвременните европейски държави са с по – ограничени правомощия от източноазиатските, въпреки абсолютистките претенции на европейските монарси. Освен от закона държавната власт в Европа е ограничена и от възхода на нови социални играчи като средната класа и индустриалната работническа класа, които се организират в политически партии и настояват за участие в политическия живот. Върховенството на правото и подотчетността също ограничават властта на държавата. Законите дават права на феодални институции като Английския парламент кралят да иска разрешение от тях за налагането на нови данъци. По този начин от олигархични парламентите се превръщат в инструменти за утвърждаване на властта на нови социални сили, които организират политически партии и настояват за широко представителство.

От друга страна, политическото развитие на Източна Азия се основава не на върховенството на правото, а на държавата. Поради липсата на трансцендентална религия в Китай не съществуват правни норми извън указите на императора, нито независима от изпълнителната власт правна йерархия. Императорът управлява чрез закона и го използва като инструмент на бюрократично управление. Китайските владетели разполагат с държавност, която не позволява възникването на социални играчи, които да им се противопоставят, като религиозни организации, аристокрация, която живее (както в Европа) в непревземаеми крепости или самоуправляваща се търговска буржоазия в свободни градове. Благодарение на това традиционното азиатско управление е далеч по – абсолютистко от европейското.