Последно изкушение
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последно изкушение». Краткое содержание книги:
Започна бързо да преравя списъците. Имената бяха подредени по азбучен ред. Името беше доста често срещано. Откри осем деца с фамилно име Ман. Петте отписа веднага, защото бяха класирани за евтаназия поради физически или психически недъзи. Шестото дете на име Клаус беше починало от пневмония няколко седмици, след като бе предадено в замъка от някаква баварска болница. Имаше едно момиче, Гретел, което бе прието в Хоеншьонхаузен, но за него нямаше никакви други данни. Осмото име, Алберт Ман от Бамберг, се наби в очите му. Осемгодишното момче бе прието в замъка Хохенщайн с диагноза „хронично антисоциално поведение“. Единственият коментар по отношение на терапията беше една дума „водна килия“.
Тони сграбчи слушалката и се обади на номера, който му беше дала Марейке.
— Марейке?
— Да?
— Обажда се Тони Хил. Получих мейла ти.
— Мислиш ли, че сме открили нещо?
— Мисля даже, че нещото е много голямо. Току-що попаднах на данни от замъка Хохенщайн, които се засичат с името. Можеш ли да ми пратиш списъка с местата, на които да търся кораба в Кьолн? Ще гледам да си запазя билет за първия полет и ще наема кола.
— Добре, ще ти пратя веднага упътване по мейла.
— Не мислиш ли, че вече е време да уведомиш немската полиция? — попита той.
— Трябват ми малко по-сигурни данни. Освен това случаят си е мой. Ако не бяхме аз и Петра — и ти, разбира се, досега нямаше да има и помен от улики. Мисля, че имам пълно право да организирам сама преследването. Освен това искам да ти благодаря за всичко, което правиш за нас — добави тя. Английският й беше правилен, но малко дървен.
Тони си каза, че наистина трудно може да се намери по-голяма сила от откровения егоизъм. Но това не му пречеше. Опитът го беше научил, че когато се стигнеше до последния етап в преследването на сериен убиец, колкото по-малък беше екипът, толкова по-добре.
— Виж какво, от кой знае колко време не съм проявявал такъв интерес към живота. Би трябвало аз да ви благодаря, а не вие на мен.
Петнайсет минути по-късно той излезе тичешком от апартамента. Чантата с лаптопа се полюляваше на рамото му. Имаше четиридесет минути, за да стигне навреме за полета до Бон. За щастие взе такси почти веднага.
Беше толкова възбуден, че през ум не му мина да провери дали не го следят.
Карол не помнеше откога не е спала толкова дълго. Беше се мушнала в леглото малко преди полунощ, напълно изтощена, но още превъзбудена. Мислеше, че няма да заспи с часове. Въпреки това бе заспала в мига, в който главата й докосна възглавницата. Когато отвори очи, минаваше десет.
След като се убеди, че часовникът не е спрял през нощта, тя скочи от леглото и хукна към душа. Не беше добавила нито ред към вчерашните доклади. Само писането щеше да й отнеме часове. При това положение Морган и Гандал щяха да решат, че са я убили или че е останала да спи с Радецки. Най-добре беше да ги предупреди, че всичко е наред, и че ще прати докладите по-късно.
— Да му се не види! — викаше тя, докато водата плющеше по тялото й. Толкова й се искаше да се поизлежава в леглото, да си припомни с наслада снощната прегръдка на Тони, да си повтори всяка негова дума. Вместо това трябваше да залепне за клавиатурата и да запише всички подробности от срещите си с Радецки и Красич.
Тъкмо излизаше от банята, когато стационарният телефон иззвъня. Можеше да бъде единствено Радецки. Петра никога не би й се обадила на този телефон, нито пък Тони. А никой друг не знаеше къде се намира в момента. Тя претича гола, ръсейки вода, през дневната, и вдигна слушалката на петото иззвъняване.
— Ало?
— Каролайн? Как се чувстваш днес? — познатия глас звучеше много официално.
— Чудесно, а ти?
— Налага се да свърша нещо, ще отсъствам цял ден.
— Струва ми се, че си сърдит, Таджо — тя се постара да говори спокойно.
— Никак даже — тонът му поомекна. — Съжалявам, защото се надявах, че ще можем да бъде заедно, да поговорим, но е невъзможно. Моля те да ми повярваш, това няма нищо общо със снощи. Двамата с Дарко наистина имаме важен ангажимент.
— Добре, Таджо. Работата си е работа, мисля, че и двамата сме на едно мнение по въпроса. А и аз имам достатъчно неща за вършене.